Посланията на сънародниците ни в чужбина към България

“Животът на друго място не ни е превърнал в чужденци за България. Ние продължаваме да сме българи. По-голямата част от живота ни е минал в България. Там сме родени и сме се образовали, там са приятелите и семействата ни и не можем да се откъснем от това.”

По-младото поколение на българската емиграция възприема по малко по-различен начин живота зад граница. Александър Браянов е на 26 години. От 7 години живее в Манчестър, Великобритания, където се занимава с IT и изкуство. Прави избора си заради по-високия стандарт, който му дава и повече свобода, но когато има възможност се връща за малко на родна земя. Какво според него би направило България по привлекателна за младите - и би ги накарало да се задържат тук:

“Икономическата интеграция с останалия свят, изключвайки IT сектора, е на доста по-забавено ниво и това действително пречи на много хора да се развиват. Освен това е модерно сред младите хора да сменят местоживеенето си и аз също го предпочитам. По мой впечатления това е международен феномен.”

Разхвърлени по света са и българите от историческите диаспори. Само в Одеса те са 50-60000. Въпреки войната продължава дейността си Всеукраинския център на българската култура в Одеса. Да го затвориш не е добре - хората се нуждаят от място, където да се срещат, да поговорят, споделя председателят на центъра Дмитрий Терзи. Как войната в Украйна засегна живота на българите там?

“Войната е много тежка. Бих казал, че не можеш да си представиш в главата, че такова нещо може да бъде, но тя стана и е жестока. Това е тежест, това са загуби - загуби икономически и човешки. Аз искам да организирам младежите и да започнем да събираме снимки на загинали българи - от деца до възрастни хора, в това число естествено и хора, които се намират на фронта. С тях да направим една голяма изложба на загиналите, която да покажем тук, а може би и в България, защото България трябва да знае, че нашият народ участва активно в тази битка - и с пари, и с кръв, и със страдание, с мъки. Много искаме войната да свърши колкото се може по-бързо.”

В България присърце следим проблемите на българското малцинство в Украйна, но българи има и от другата страна на границата - в Крим.След анексирането на полуострова те се оказаха извън фокуса ни. Не сме много, но всички българи тук знаят своя произход, споделя Иван Абажер, председател на регионалната Българска национално-културна автономия в Крим “Паисий Хилендарски”. Но също така посочва:

“От 2014 г. за съжаление българската страна не дава възможност на българите от Крим да посетят своята прародина - почти не се издават визи, това става много трудно. А всъщност има много хора, които искат да посетят България, да видят природата и да могат да общуват със своите сънародници.”

Надежда Стоянова е българка, която живее от години в Бостън, САЩ. България е във всеки един от нас, твърди тя. Постоянно следи живота в страната ни и е една от редовните доброволци при организирането на български избори зад граница. Какви са мечтите й?

“Моите мечти са България да дръпне от този праг на бедността, в който е държана повече от 25-30 години вече. Да се отсеят достойните, почтени, умни, образовани и милеещи за страната държавници и политици и ние да упражняваме като граждани непрекъснат контрол върху това, което те са обещали и върху това, което са изпълнени.”

България е прекрасна държава, но за да се превърне в едно наистина притегателно място за живеене, всеки от нас трябва да даде своя принос, убедена е Емилия Благоева - учител по йога в Торонто, където живее от над 20 години:

“Тази година като бях във Варна направих нещо много символично - отидох да даря кръв. Аз съм принципен кръводарител, но от сега нататък реших да дарявам кръв в България. Докато дарявах кръв се помоли на фино, на духовно ниво, кръвта ми да помогне за по-доброто бъдеще на България.”

Снимки: архив