Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Германия изключва последните си три атомни централи

Атомната централа в Некарвестхайм, близо до Щутгарт, една от последните три ядрени централи на Германия, които спират работа на 15 април 2023 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Германия ще затвори трите си оставащи атомни електроцентрали в събота, разчитайки, че може да изпълни зелените си амбиции без атомна енергия въпреки енергийната криза, причинена от войната в Украйна, предаде АФП.

Облакът от бяла пара, който се издига от 1989 г. над реката в Некарвестхайм, близо до Щутгарт, скоро ще остане далечен спомен, както и комплексът "Изар 2" в Бавария,  и АЕЦ "Емсланд" на север.

Във време, когато много западни страни увеличават ядрената енергия в прехода си към по-екологични енергийни източници, най-голямата икономика в Европа решително се придържа към плановете си, въпреки че не всички са съгласни.

От 2002 г. насам Германия иска постепенно да се откаже от ядрената енергия, но решението бе ускорено от бившия канцлер Ангела Меркел през 2011 г. след аварията във Фукушима в Япония.

Фукушима показа, че "дори във високотехнологична страна като Япония рисковете от ядрената енергия не могат да бъдат безопасно контролирани", каза Меркел тогава.

Решението за излизане бе популярно в страна с мощно движение срещу атомната енергия, а то бе подхранвано от страхове от конфликт като Студената война и бедствия като Чернобил.

Но нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. заплаши да провали плановете, слагайки край на евтиния руски газ и хвърляйки страната в безпрецедентна енергийна криза.

"Няма смисъл от връщане назад"

Само няколко месеца преди последните три останали централи в Германия да бъдат изключени на 31 декември 2022 г., общественото мнение започна да се обръща.

"При високите цени на енергията и горещата тема за изменението на климата, разбира се, имаше призиви за разширяване на електроцентралите", каза Йохен Винклер, кмет на Некарвестхайм.

Правителството на канцлера Олаф Шолц, което включва Зелените, които са категорично против атомната енергия, се съгласи да удължи живота на централите до 15 април.

"Можеше да има нова дискусия, ако зимата беше по-трудна, ако имаше прекъсвания на електрозахранването и недостиг на газ. Но имахме зима без твърде много проблеми“, благодарение на ускорения внос на втечнен природен газ, каза Винклер.

Некарвестхайм има около 4000 жители, като над 150 от тях работят в централата, но Винклер е философски настроен към решението.

"Колелото вече е завъртяно твърде много" и няма смисъл "да се връщаме назад" и да обръщаме процеса, каза той.

От 2003 г. насам в Германия са затворени шестнадесет реактора.

Трите последни централи са осигурили 6% от енергията на Германия миналата година, в сравнение с 30,8% от всички ядрени централи през 1997 г.

Междувременно Германия е произвела 46% от енергията си от възобновяеми източници през 2022 г. спрямо по-малко от 25 на сто преди десетилетие.

Амбициозни енергийни цели

Сегашният темп на напредък по отношение на възобновяемите енергийни източници обаче няма да е достатъчен за Германия, за да постигне собствените си цели, заради което недоволстват защитниците на екологичните кампании.

Тези цели "са амбициозни и без постепенното спиране на ядрената енергия – и всеки път, когато се лишаваме от технологична опция, правим нещата по-трудни", каза Георг Захман, енергиен специалист в базирания в Брюксел мозъчен тръст "Брюгел" (Bruegel).

Уравнението е още по-сложно, като се има предвид целта за затваряне на всички въглищни електроцентрали в страната до 2038 г., като първата вълна от затваряния е планирана за 2030 г.

Въглищата все още представляват една трета от производството на електроенергия в Германия, с увеличение от 8% миналата година, за да се компенсира загубата на руския газ, след като Москва спря доставките в отговор на западните санкции заради инвазията в Украйна.

Страната ще трябва да инсталира "четири до пет вятърни турбини на ден" през следващите няколко години, за да посрещне нуждите си, предупреди Шолц - трудна задача, като се има предвид, че миналата година са инсталирани само 551.

Германия освен това трябва да удвои скоростта, с която инсталира фотоволтаично оборудване, според мозъчния тръст "Агора енергиевенде" (Agora Energiewende).

През последните месеци бяха приети редица регулаторни облекчения в опит да се ускорят процесите на планиране.

Планирането и одобрението на проект за вятърна енергия в момента отнема средно четири до пет години, според индустриалната асоциация BWE. Дори съкращаването на това с една или две години би било "значителна стъпка напред", казва тя.

По публикацията работи: Николай Петров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ръст на престъпленията против личността в област Монтана през миналия месец

Увеличават се престъпленията против личността в област Монтана през миналия месец в сравнение с година по-рано. Ръстът е с близо 30%. Увеличение има и при престъпленията в домашни условия 18 престъпления против личността са станали през януари 2025 г. - с 4 повече от година по-рано. Към момента пет от тези 18 престъпления са разкрити, уточняват..

публикувано на 16.02.25 в 19:25
Френският президент Еманюел Макрон.

Срещата за Украйна във Франция - Стармър, Шолц, Фон дер Лайен и Рюте ще присъстват

Президентът на Франция Еманюел Макрон ще проведе утре в Париж неформална среща с лидерите на Германия, Обединеното кралство, Италия, Полша, Испания, Нидерландия и Дания.  Макрон свиква спешна среща на европейските лидери в Париж Френското президентство съобщи, че британският премиер Киър Стармър,  германският канцлер Олаф Шолц, генералният..

публикувано на 16.02.25 в 19:16
Атанас Зафиров

Атанас Зафиров бе избран за председател на БСП

Временният председател на БСП Атанас Зафиров бе избран за лидер на партията. Зафиров победи на балотажа Борислав Гуцанов.  Зафиров и Гуцанов на балотаж след вота за председател на БСП Обявяването на официалните резултати обаче се бави. По информация от делегати забавянето в обявяването на резултатите се дължи на обжалване на гласуването в 31-ва..

публикувано на 16.02.25 в 18:24

"Млади фолклорни таланти" с галаконцерт на сцената на Първо студио на БНР

Под съпровода на камерната инструментална група при Оркестъра за народна музика на БНР над 200 деца пяха на сцената на Първо студио на БНР в 24-тия галаконцерт на конкурса "Млади фолклорни таланти" на предаването "Рано в неделя" по програма "Хоризонт". Те бяха дошли от всички краища на страната. Над 200 деца на галаконцерта "Млади фолклорни таланти"..

публикувано на 16.02.25 в 18:17
Оот ляво надясно: вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, председателят на Народното събрание Наталия Киселова.

БТА отбелязва 127 години от първия си бюлетин

Българската телеграфна агенция отбелязва 127 години от своя първи бюлетин с новини. Бяха представени нов новинарски център, читалня и нов шрифт ЛИК, създаден специално за Българската телеграфна агенция от Националната художествена академия. Генералният директор на БНР Милен Митев пожела на колегите от БТА смелост и сили да продължават това, което правят..

публикувано на 16.02.25 в 18:10
Протест на пътя Кюстендил - Ябълково, където след сблъсък с безконтролно пуснати коне загина 18-годишна девойка, архив.

Обезопасяването на пътя Кюстендил-Ябълково с мрежа, спираща животни - над 500 хил. лв.

Над половин милион лева ще струва монтирането на 3 километра обезопасяваща мрежа от двете страни на пътя Кюстендил - с. Ябълково срещу пуснати безконтролно животни, които стават причина за катастрофи. На тази отсечката в края на миналата година при удар със стадо коне загина 18-годишно момиче. Около половин километър от мрежата вече са поставени...

публикувано на 16.02.25 в 17:30
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, вдясно в центъра, във временния щаб на службите за спешна помощ, създаден във връзка със земетресенията в района на гръцкия вулканичен остров Санторини, 7 февруари 2025 г.

Гръцкият премиер за трусовете на Санторини: Безпрецедентни, трудно е да се предвиди как ще продължат

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис написа в профила си във Фейсбук, че постоянните трусове в района на Санторини са "безпрецедентни". Мицотакис се позова на мнението на сеизмолози и посочи, че е трудно да се предвиди как ще продължат трусовете. "Те следят положението минута по минута и оценяват данните ден след ден", отбеляза той. Гръцкият..

публикувано на 16.02.25 в 17:00