Служебното правителство реши в НС да бъде внесен Закон за Бюджет 2023 г. Предложеният законопроект е с дефицит от 6,4% от БВП, което в номинално изражение представлява почти 12 млрд. лв. Това заяви служебният премиер Гълъб Донев.
Премиерът изрази готовност правителството да работи с депутатите за намаляве на дефицита и посочи, че мерките са заложени в предложените от кабинета промени в данъчните закони, но:
„В последните дни всеки говори за бюджет. Финансовият план на държавата за оставащите все и за 2023г. е най-сериозната задача пред нас. Докато всички говорят за бюджет, МФ работи усилено за съставянето му. За да се постигне бюджетен дефицит от 3% без да се орязват социални разходи, служебният кабинет предлага данък свръхпечалба и други. За да се придържате в нисък дефицит, или намалявате разходите си, или осигурявате допълнителни доходи. Служебният кабинет избра вторият вариант“, каза Донев.
Той припомни, че данъчните промени са предложени още през март.
„Тази седмица двете най-големи политически коалиции обсъдиха своите виждания за бюджет 2023 г. От заявеното от тях става ясно, че не приемат промените в данъчното законодателство, предложени от служебното правителство. Подобни заявки бяха дадени и от останалите политически партии. Когато става дума за парите на държавата, не можем да си позволим действия на инат. Служебното правителство реши в НС да бъде внесен Закон за държавния бюджет за 2023 г., разработен на база действащо законодателство, изработено от 45-48 НС“, каза още Донев.
„Предложеният от служебното правителство бюджет е с дефицит на касова основа 6,4% от БВП, а начислена основа - 6,1 % от БВП. Ние не предлагаме промяна в данъчната политика”. Това заяви и служебният финансов министър Росица Велкова.
При запазване на действащото законодателство приходите по консолидираната фискална програма (КФП) за 2023 г., спрямо актуализираната програма за 2022 г., бележат номинален ръст от 6,1 млрд. лв., а разходите бележат ръст от 11,8 млрд. лв., което води до допълнително влошаване на дефицита с 5,6 млрд. лв., показват разчетите на Министерството на финансите, заложени в Законопроектът за държавния бюджет на Република България за настоящата година.
Толкова голям дефицит ще доведе до общо нарастване на дълга предупреди министърът на финансите Росица Велкова:
„Необходимо е да бъде изтеглен нов дълг в размер на 13,7 млрд., като в края на 2023 г. дългът ще достигне 46,8 млрд. лв. или 25,3 % от БВП. Като относителен дял от БВП приходите са 35,7% за 2023 г. Събираемостта на данъчните приходи нараства номинално с 21% спрямо същия период миналата година, но това не е достатъчно да осигури финансиране на ръста на разходите”, подчерта Велкова, след което уточни, че се предвижда от 1 януари МРЗ да стане от 710 лв. на 780 лв.
Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за всички бюджетни структури, които не са получили увеличение за 2022 г. За предучилищното и училищното образование са осигурени 545 млн. лв., от които 465 млн. лв. за възнаграждение на педагогическия персонал и достигане до 125% от СРЗ. Разходите за пенсии нарастват с 3,7 млрд. лв.
По усвояване на европейските средства Велкова уточни, че са предвидили 2,4 млрд. лв. за окончателни разплащания по стария програмен период 2014-2020г.
Макроикономическата прогноза на МФ за прогнозния период предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1,8%, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3%.
Въз основа на допусканията през периода 2023-2025 г. се предвижда нивото на държавния дълг да достигне до 46,7 млрд. лв. в края на 2023 г., 58,4 млрд. лв. в края на 2024 г. и 69,3 млрд. лв. в края на 2025 г. Съотношението на държавния дълг към БВП от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 г. и се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25,3% през 2023 г., 29,6% през 2024 г. и 33,0% към края на 2025 г.
Като дял от БВП разходите за периода 2023-2025 г. са съответно 42,1% през 2023 г. и през 2024 г. и 41,0% през 2025 г. В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40 %-то правило по ЗПФ, като бележат спад от 38,6 % от БВП през 2023 г. до 36,1 % от БВП през 2025 г.
При приходите се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 35,7%, 37,0% за 2024 г. и 36,4% за 2025 г.
Цената на литър гориво ще скочи с 40 – 60 стотинки от 1 януари 2027 г. Това показват изчисленията за горивата у нас, като се спазват изискванията на Зелената сделка. Това съобщи председателят на Българската петролна и газова асоциация Светослав Бенчев в интервю пред БНР. "Това означава, че на 1 януари 2027 г. ние трябва да качим изкуствено..
В световната статистика Украйна не фигурира в момента с добив на редкоземни елементи , но има възможности тепърва да се разработят подобни находища , което зависи от съдържанието на полезния компонент в тези находища. Това каза пред БНР доц. Светослав Георгиев, д иректор на Геологическия институт при БАН, като уточни, че Украйна е богата на..
Отказът на правителството да внесе в НС законите по ПВУ, означава, че България ще загуби предвидените средства. Това заяви в кулоарите на парламента депутатът от "Демократична България" Ивайло Мирчев. Той обвини ГЕРБ, че в продължение на две години отказват да приемат заложеното в плана законодателство, въпреки настояването на ПП-ДБ:..
Призовавам за голяма комуникационна кампания на правителството и медиен дебат между поддръжници и противници на еврозоната, защото през последните години се чуват гласовете само на противниците и повечето неща, които казват, не са истина! Това каза пред БНР финансистът Николай Василев, бивш вицепремиер и министър на икономиката и..
Реакцията на ДПС на Доган не може да разклати управляващата коалиция. Това може да стане само при силно противоречие между двете водещи фигури в нея Делян Пеевски и Бойко Борисов. Това прогнозира комуникационният експерт от "БОЕЦ" Весислава Танчева в интервю пред БНР. "Или рязко увеличение на влиянието на третата индиректна фигура в..
Председателят на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски обвини ДПС-ДПС, че рекетират управляващите за постове срещу подкрепа за кабинета. "Безгласни деребеи. Те си избраха тази унизителна роля. Те дори не са патерици, някакви клечици или не знам какво са. Като бяха решили, че после ще изнудват брутално. Явно са се разочаровали, че рекетите не им се..
И през 2024 година продължава тенденцията за масово служебно разпределение на хората в частните пенсионни фондове – близо 100 000 души, сочат данните на Комисията за финансов надзор за миналата година. Това са 90% от общия брой новопостъпващи лица в най-масовите универсални фондове. Служебно разпределение се прави за всички, които не са си..
" Най-уязвимите области в България, с най-високи енергийни нужди и най-много проблеми от гледна точка на социалната уязвимост са София област, Разград,..
Не подкрепяме и трите бюджета, заяви пред БНР инж. Иоанис Партениотис - вицепрезидент на КТ "Подкрепа". На НСТС вчера всички социални партньори..
"Възраждане" фактически загубиха политическия дебат за еврото, но с агресията показаха несъстоятелност и неадекватност. Това каза пред БНР доц...