Кипър се нуждае от 40 млрд. евро инвестиции до 2050 г. за постигане на нулеви въглеродни емисии

Кипър ще се нуждае от близо 40 млрд. евро инвестиции в чисти технологии до 2050 г., за да постигне нулеви въглеродни емисии, показва изследване на независима консултантска компания, което бе представено на проведената днес в Никозия първа среща на върха за "Зеления дневен ред" в Кипър (Green Agenda Cyprus Summit).

Най-големите капиталови разходи - около 20 млрд. евро, трябва да бъдат направени в периода 2041-2050 г., смятат авторите на изследването за Кипър. Въпреки високата стойност те подчертават, че зеленият преход ще има положителен нетен ефект върху работните места и брутната добавена стойност.

За да се постигне климатична неутралност, публичните инвестиции в страната за периода 2030-2050 г. трябва да бъдат удвоени в сравнение с текущото десетилетие, посочиха от правителството при представянето на неговите управленски приоритети. Тази цена на зеления преход обаче ще е по-ниска от цената на неконтролираното изменение на климата и справянето с последствията от тях.

Зеленият преход е на първо място в дневния ред на правителството, което има ясна визия и пътна карта за насърчаване на чиста енергия, намаляване на емисиите на парникови газове, справяне с енергийната бедност и премахване на енергийната изолация, бе подчертано на конференцията.

Инициативата "Засаждане за климата" има за цел около 100 000 нови дървета годишно, за да се намалят въглеродните емисии и да се увеличи биоразнообразието, каза министърът на земеделието и околната среда Мария Панайоту. Ще се насърчава също така инсталирането на "зелени покриви", за да се смекчи градският топлинен ефект.

По-голямата част от декарбонизацията в периода до 2030 г. ще се дължи на електроенергийния сектор, се казва още в представеното проучване. В момента делът на възобновяемите източници в потреблението на електроенергия в Кипър е под 20% и той трябва да се увеличи значително, за да се справи страната със "зелените" предизвикателства, бе заявено на форума.

В работата на срещата на върха участваха двама европейски комисари – по въпросите на климата и на здравеопазването, министри, представители на организации, университети и бизнес лидери от чужбина и Кипър.