Според американската Национална интегрирана информационна система за сушата наблюдаваното увеличение на опожарените площи през последния половин век са в резултат основно на промените в климата, водещи до продължителни периоди на засушаване. Изчислено е, че от 1971 г. до 2021 г. изгорелите площи са се увеличили над един път и половина. 

Сериозните горещини в Калифорния през тази година станаха причина за увеличаване на пораженията от пожари. До този момент са изпепелени над 751 хиляди акра с насаждения. 

Не е без значение и специфичният климат в района, който дели годината на сух и дъждовен сезон. Обикновено в периода от май до октомври почти няма дъждове и затова най-рискови са именно месеците септември и октомври, когато влагата в почвата и растенията е на своя минимум, а повишените летни температури спомагат допълнително за увеличаване на риска. 

Но какви са причините за започването на пожарите? Естествено, те могат да бъдат както спонтанни самозапалвания, така и в резултат на човешка небрежност и дори умисъл. Фактите обаче сочат, че повече от 90 процента от горските пожари са причинени от хора. Една изхвърлена незагасена цигара или тлеещо барбекю могат да доведат до опустошителни последици. Пример за това е най-големият пожар в Северна Калифорния тази година, който беше причинен от мъж, който бутнал горящия си автомобил в дълбоко дере. 

Не може да се отрече, че властите в САЩ полагат огромни усилия както за борба с пожарите, така и за тяхното предотвратяване. Превенцията включва както информационни кампании, така и ограничаване на опасната растителност и създаване на буферни зони, които пречат на огъня да се разпространява. Калифорнийският департамент по горско стопанство и противопожарна защита разполага с флот от над 60 самолета и хеликоптера, като времето за реакция е до 20 минути, но както се вижда при неблагоприятни условия като горещини, суша и силен вятър, това не е достатъчно, за да бъдат спрени пламъците, преди да са нанесли големи щети.

Как обаче пожарите се отразяват на живота на хората? На първо място това е реалната опасност за домовете и живота им в засегнатите райони. Но голямо отрицателно въздействие имат и вредният дим и частици, които създават крайно нездравословна среда. Проучвания показват, че вдишването на замърсен от горските пожари въздух излага хората на риск от астма и сърдечносъдови заболявания. Сред най-застрашените са хората работещи на открито, както и хилядите огнеборци, работещи на терен, за да потушат пламъците. 

Интересен факт е, че горските пожари могат да замърсят водоизточниците с частици, които представляват риск за здравето на хората, понякога на стотици километри разстояние. 

Горските пожари създават и непосредствен риск за финансовото състояние на хората. Всяка година в САЩ изгарят над 2700 къщи, като голямата част от тях са в Калифорния. Високите разходи за възстановяване на домовете, пострадали от пожари, особено в последните години, са сред причините за застрахователната криза в щата. Цели населени райони останаха без възможност да сключат застраховки, а цените се вдигнаха до степен, до която дори средно заможните американци да не могат да си ги позволят. Това наистина е голям проблем, защото когато вземете имот с ипотека, застраховката е задължителна.

И все пак природата показва и адаптивност към пожарите. Изследване на "Нешънъл Джиографик" (National Geographic) показва, че определени видове растения са еволюирали така, че да зависят от горските пламъци за продължаващото си оцеляване. Например шишарките на определени видове иглолистни растения се нуждаят от топлина, за да могат да пуснат семената си. Огънят пък при други растения помага на семената им да покълнат. Все пак е отбелязано, че това е необходимо веднъж на няколко десетилетия, докато пожарите в последните години са все по-често явление. 

Определено климатичните промени имат своя съществен принос за увеличаване на пораженията от пожари, но най-големият пожар в САЩ е бил в далечната 1910 година, когато засяга умопомрачителна част от териториите на щатите Айдахо и Монтана. Тогава пламъците само за няколко дни обхващат площи от над 3 000 000 акра, или територия с големина от над 1/10 от територията на България. При този пожар загиват 78 огнеборци. Пушекът от пожара е достигнал чак до щата Ню Йорк на изток и до Денвър на запад.