На сайта той се представя така: Здравейте! Аз съм Грую и ще съм Вашият гид... В реалния живот той потраква с клюн. Като типичен мъжкар е голям ревнивец. Обича вниманието и гостите. Щом в двора на Спасителния център за диви животни – Зелени Балкани влязат посетители, Грую е на първа линия, готов за контакти. Обича да му говорят, да е център на Вселената, но и някъде наблизо да е скъпоценната му половинка – пеликанката Ганка, в очите на Грую – просто буля Груювица... Около тях, но непременно в полезрението на гостите, се върти и любопитният Филип, също толкова любвеобилен...
Кое е това уникално място, дружелюбен дом на странни обитатели? – Намира се в Стара Загора и е известно като Спасителен център за диви животни - Зелени Балкани.
Не е зоопарк, макар годишно да е посещаван поне от 3 000 души, които знаят, че тук са добре дошли. Центърът е създаден през 1992 г. от шепа ентусиасти – млади хора, приятели и защитници на природата. Оттогава е стратегическо място за всички, които милеят за екологията и опазването на природното богатство, независимо от възраст, образование, занимания.
Екипът спасители е професионален. При ветеринарните специалисти, както се казва, няма празно. Звънят им от цялата страна: намерени малки птици, паднали от гнездото.
Някой открил на улицата или по пътя ранено животно. Как да постъпи? Къде да го отнесе? Към кого да се обърне за съвет или помощ? – Освен телефон 112, най-често ще го насочат към Спасителния център в Стара Загора.
Да се работи тук е мисия. И макар в медицината да има понятие „анестезиология”, повече от изкуство и кауза е да направиш така, че пернатият или опашат „пациент” после да няма спомен от травмата. А травмите, причинени от хората, не са за описване! Всеки обитател на тази странна зоологическа градина има своя история: какво му се е случило, как е пострадал, как е оцелял... Зад шеговитите имена, които екипът дава на птиците и животните, са скрити много болка и страдание... А после – и много надежда поредният питомец да се оправи... Най-хубавата награда е връщането му в дивата природа, в естествена среда...
Когато това е невъзможно, остават в Центъра.
Като резултат от натрупания опит в работата, Йорданка Василева е категорична: Може птиците и животните да ни изглеждат еднакви, но си имат свои навици и характер. Дори белошипите ветрушки, още в бебешка възраст, докато ветеринарите ги пудрят и обезпаразитяват, показват различни предпочитания, реакции и нрав:
Няма нищо по-ценно за едно семейство от децата. Би трябвало и за държавата да е така. Ако сега, уважаеми читатели/слушатели, ви попитам – Така ли е , едва ли положителните отговори ще преобладават. Защото действията и политиките на държавата ни, които трябва да осигурят нормална среда за отглеждане и възпитание на децата ни, категорично не са..
В Националния политехнически музей гостува документалната изложба "Д-р Стайко Стайков – живот, отдаден на науката", посветена на основоположника на българската метеорология, климатология и сеизмология на нивото на европейската наука. Тя е подготвена от екипа на Исторически музей - Стрелча, с директорката на музея Леда Петкова. Експозицията може да бъде..
Вълнуващи срещи с Космоса, науката и технологиите, работилници, демонстрации и богата училищна програма – наближава 14-ото издание на Софийския фестивал на науката (9 и 12 май) . Любов Костова от фондация "Красива наука" представя акцентите във вълнуващата програма на научния фестивал, който е част от Културния календар на Столична община...
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността, в "Нашият ден" говори гл. ас. д-р Петър Евтимов от Биологическия факултет на Софийския университет. В началото на разговора д-р Евтимов пояснява същността на астробиологията като наука:..
За трета година фондация "Заедно в час" и платформата "преподаваме.bg" събраха в София учители, директори, представители на образователни институции и граждански организации за финалното събитие и награждаване на отличените добри практики от кампанията "Добрите практики на фокус". Повече от 500 бяха гостите и лекторите които се включиха в..
Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек..
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик..
Иновациите, като двигател на напредъка, неизменно водят към подобрение на живота в обществото и стимулират икономиката на държавите. В противоположност,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg