„Мама Леоне“ от Миленко Йергович

"Мама Леоне" е естраден хит от 70-те. И най-личната и драматичната от над 40-те книги на “хърватския босненец” Миленко Йергович ("Сараевско Марлборо", "Буик Ривера"). Първият цикъл от разкази в нея, "Когато се родих, в коридора на родилното залая куче", здраво сшива с тънката нишка на детския поглед десетки съдби, цял свят от отношения, радости и разочарования. В една страна, където в течение на само век бушуват няколко войни и подредбата на нещата и начините на общуване минават през какви ли не, понякога кошмарни преображения; в една страна, която скоро вече дори няма да е една, момчето Миленко лови раци на плажа, яде бисквити от съчувствие, строи двореца на царица Забравка, размишлява над смъртта...
Героите на втория цикъл, "В този ден завърши историята на едно детство", са ощетените от тежкия разпад на Югославия: останалите и заминалите (“хора, които правят всичко на чужд език”), завърналите се по въздуха или в спомените. “Малко умирам от тъга, а малко от смях” е един от най-точните отзиви за първата половина на "Мама Леоне", намерен във форум онлайн. “Балканите произвеждат повече история, отколкото могат да поемат”, фраза, приписвана на Чърчил, идеално обобщава втората половина. С предговор от автора за българските читатели: “Краткият разказ, жанр от купето на влака”.