По пътеката на дълголетието в Момчиловци

БГНЕС

Колко китайци могат да се съберат в Момчиловци? Родопчани не се притесняват от въпроса. Поговорката „Сърце да е широко“, а така също гостоприемството и добротата тук продължават да са в сила. Ще нагостят туристите с чеверме, катми, пататник и, разбира се, с кисело мляко. Що се отнася до езика, на който да общуват с гостите от далечна Азия, в Момчиловци вече проговарят и на китайски. Да не би на хората от Шанхай да им е лесно да произнасят „Момчиловци“, но го правят, даже с огромно удоволствие! И Снимкапохапват от нашенското кисело мляко, за дълголетие. Онези щастливци, които са имали късмета вече да видят Момчиловци на живо, знаят, че в родопското село има даже "Пътека на дълголетието". Който я премине, получава сертификат. Едно е да разказваш после: „Бях в България, в Момчиловци“. Друго е да покажеш сертификата, особено ако си обходил пътеката на дълголетниците по време на Фестивала на киселото мляко в селото.
Ето така изглежда в превод част от официалната статистика за активизиране на китайския туризъм към България. За периода януари – юли 2017, броят на туристите от Китай у нас се е увеличил с 53%, спрямо предходната 2016 година. В тези сложни времена за света, разбирателството, сътрудничеството, взаимното уважение и по-доброто опознаване на страните и народите е от изключителна важност. Министерството на туризма на България ще се включи активно и в предстоящата инициатива 2018 EU-China Tourism Year. Целта на събитието е популяризирането на европейски туристически забележителности чрез осветяването им в червено със златни звезди във връзка с Фестивала на фенерите в КНР, който ще се проведе на 2 март 2018 година. Много са възможностите и по проекта на Световната туристическа организация „По пътя на коприната“. Големи проекти с мащабно значение! Но, както и в Китай мъдро казват, „Пътят започва с малката стъпка“. А в Момчиловци вече проправят широка пътека: с родопска доброта, трудолюбие и постоянство. Какво още стои зад един обикновен, весел, приятен и вкусен традиционен фестивал в едно родопско село? За новите тенденции в етно-културните маршрути в "А сега накъде?" разказа Сийка Суркова, кмет на Момчиловци.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Познатият непознат Георги Марков

Името на писателя Георги Марков, отровен с чадър от българските комунистически тайни служби на 7 септември 1978 г. и починал 4 дни по-късно, се превърна в символ на българското дисидентство през последните години на 21 век. Което е донякъде странно, защото в годините преди бягството си Георги Марков е сред любимците на режима, галеник на Първия държавен и..

публикувано на 21.02.18 в 17:10

Престрелка около детските градини

Водещ криминалист е натоварен да разследва нарушенията при приема в софийските детски градини, телевизиите въртят кадри, показващи насилие върху деца в детски заведения, родители излизат на улични протести, синдикални дейци издигат глас срещу „демонизирането“ на българския учител… Всичко това се случва в мирно време в една европейска държава с работещи..

публикувано на 21.02.18 в 15:55

Петра Талева с Годишната награда за журналистически принос в българската археология

Българската академия на науките и Националният археологически институт с музей при БАН връчиха Годишните си награди за принос през изминалата 2017 година в опазването и популяризирането на археологическото културно наследство на България. Наградата в категория „Публикация в електронни медии (радио и телевизия ) получи Петра Талева, журналист в програма..

публикувано на 21.02.18 в 13:25

Радиоенциклопедия „Реликви на европейската цивилизация”: крал Артур и Ескалибур – мечът на Изтока

Ще представим изследвания на британски учени: кой е прототипът на крал Артур. А в търсене на прототипа на неговия меч Ескалибур ще си припомним легенди и интересни сведения за меча на българския цар Борис – Михаил: какви чудеса му се приписват, защо за притежанието му си съперничат папата и франкският крал, дали „ключът” не е в българската владетелска..

публикувано на 21.02.18 в 10:55
Част от страница от Четвероевангелието на цар Иван Александър.

Блъгарин, етиопянин, искариот

• Как са назовавани представителите на народи, племена, жители на градове, области и държави в старобългарските текстове. Някои от начините за образуване на жителски и народностни имена са жизнени и днес, други са заменени от по-нови. Имената са предимно мъжки, свързани с библейската история, тъй като текстовете основно са религиозни. Силно са повлияни от..

публикувано на 20.02.18 в 16:55