По пътеката на дълголетието в Момчиловци

БГНЕС

Колко китайци могат да се съберат в Момчиловци? Родопчани не се притесняват от въпроса. Поговорката „Сърце да е широко“, а така също гостоприемството и добротата тук продължават да са в сила. Ще нагостят туристите с чеверме, катми, пататник и, разбира се, с кисело мляко. Що се отнася до езика, на който да общуват с гостите от далечна Азия, в Момчиловци вече проговарят и на китайски. Да не би на хората от Шанхай да им е лесно да произнасят „Момчиловци“, но го правят, даже с огромно удоволствие! И Снимкапохапват от нашенското кисело мляко, за дълголетие. Онези щастливци, които са имали късмета вече да видят Момчиловци на живо, знаят, че в родопското село има даже "Пътека на дълголетието". Който я премине, получава сертификат. Едно е да разказваш после: „Бях в България, в Момчиловци“. Друго е да покажеш сертификата, особено ако си обходил пътеката на дълголетниците по време на Фестивала на киселото мляко в селото.
Ето така изглежда в превод част от официалната статистика за активизиране на китайския туризъм към България. За периода януари – юли 2017, броят на туристите от Китай у нас се е увеличил с 53%, спрямо предходната 2016 година. В тези сложни времена за света, разбирателството, сътрудничеството, взаимното уважение и по-доброто опознаване на страните и народите е от изключителна важност. Министерството на туризма на България ще се включи активно и в предстоящата инициатива 2018 EU-China Tourism Year. Целта на събитието е популяризирането на европейски туристически забележителности чрез осветяването им в червено със златни звезди във връзка с Фестивала на фенерите в КНР, който ще се проведе на 2 март 2018 година. Много са възможностите и по проекта на Световната туристическа организация „По пътя на коприната“. Големи проекти с мащабно значение! Но, както и в Китай мъдро казват, „Пътят започва с малката стъпка“. А в Момчиловци вече проправят широка пътека: с родопска доброта, трудолюбие и постоянство. Какво още стои зад един обикновен, весел, приятен и вкусен традиционен фестивал в едно родопско село? За новите тенденции в етно-културните маршрути в "А сега накъде?" разказа Сийка Суркова, кмет на Момчиловци.


ВИЖТЕ ОЩЕ

Новите технологии в училище – въпросът не е „дали“, а „как“

Навярно това най-ясно разбират хората, които всеки ден се изправят пред нашите „електронни“ деца. Дали включването на информационните технологии в работата на учителите обаче може да е полезно, пълноценно и удовлетворяващо, ако за самите тях то е просто едно допълнително задължение. Въпросът е риторичен. Самоусъвършенстването, усвояването на нови..

публикувано на 24.11.17 в 09:35

От линейна – към кръгова икономика

Живеем във времена, когато се налага цялостно преосмисляне на тревожните екологични реалности като елемент от съхраняването на своеобразната „имунна система“ на природата. Нещо повече – увеличаващото се население, климатичните промени, изчерпващите се природни ресурси и хроничното замърсяване на околната среда превръщат още повече настоящето в цел чрез..

публикувано на 23.11.17 в 17:05
Д-р Стоян Ставру (вдясно) и Христо Кутиев в студиото на програма „Христо Ботев“

Правото и етиката в контекста на дигитализацията и биоинженерството

Генетичната информация като вид собственост и т.нар. „заместващо майчинство“. Информираното съгласие на пациента при телемедицината. Нарушаване правата на детето в пренаталния период и асистираната репродукция. Невроимплантите – между свободната воля и техноволята. Етичните и правни граници на лекарската професия. С развитието на високите технологии в..

публикувано на 23.11.17 в 16:50
Кинг Кримсън на сцената през 2003

Кинг Кримсън

В предаването „Звукови хроники“ ще слушаме прогресив рок в изпълнение на британска рок група „Кинг Кримсън“. Тя е създадена от китариста Робърт Фрип и барабаниста Майкъл Джайлс през 1968 година. „Кинг Кримсън“ излизат на рок сцената във време, в което прогресив рокът се развива изключително бързо на британската сцена. Ще слушаме техни композиции от от..

публикувано на 23.11.17 в 11:00
Женска носия от Плевенско

Радиоенциклопедия „Пазители на старината“: Етнографи и фолклористи

Българското народоведение, науката за българина като племенен и духовен тип, обгръща два главни предмета: първо, българската етнография и, второ – българския фолклор. Докато етнографията има пред вид расови свойства и външен, веществен бит на един народ, т.е. физическия лик, характера, облеклото, жилището, поминъка, нравите и т.н., фолклорът се..

публикувано на 22.11.17 в 09:15