Незабравените от Бога

„Забравените от небето“ са документални разкази на столетници от села в Родопите. Записани са и са обработени от Екатерина Томова още през 80-те години. Тогава около изданието на книгата възникват груби спорове за авторството ѝ, спънки за издаването ѝ, административни намеси, които имат за цел да предотвратят появата ѝ на бял свят. Но така или иначе книгата става факт и има широк обществен отзвук. Защото спокойно можем да кажем, че това не е сборник с разкази, а сборник с бисери, които изцеляват, лекуват, прочистват, филтрират изнемощелите ни от дребнавост и обърканост, и злонамереност души. Там, в тези разкази, се срещаме с хора широко скроени, даващи, раздаващи, мащабни, обичащи, влюбени и в същото време кротки, смирени, уж незабележими. Да, незабележими за хората, но забележими за Бога, с Божии хора се срещаме в „Забравените от небето“. Не, не са забравените нито от небето, нито от Бога. Проекцията на нас, такива, каквито бихме искали да се видим някога в бъдното Царство. Постановката е на незабравимата Юлия Огнянова, ролите се изпълняват от Златина Тодева.