Незаглъхващото Яворово ехо

Яворов с трупата на Народния театър през 1910 година

Във времето на Радиотеатъра ще излъчим пиесата на Пейо Яворово „Когато гръм удари, как ехото заглъхва”. Миналия месец на 13 януари 2018 г. се навършиха 140 години от рождението на Пейо Яворов. Той е роден в Чирпан през 1878. Учи в гимназията в Пловдив, а след това работи в системата на българските пощи до 1901 г. През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание е с предговор от Пенчо Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912), чиято радиоверсия ви предлагаме да чуете днес.

Ето какви проникновени думи казва големият български литературен критик Михаил Неделчев за Яворов: Няма друг поет след Ботев, чиито годишнини –от рождението и от смъртта – да се честват така последователно, неизменно и ритуално и в толкова разнообразни обществени среди. Посмъртното битие на Яворовата личност може и трябва да бъде обект и на самостоятелно проучване.

Най-лесното обяснение за причините за разгръщането на това посмъртно битие е, че трагическият финал с двойното самоубийство продължава да предизвиква нарастващо през десетилетията извън литературно съпричастие към съдбата на една личност, достигнала в началото на века за толкова късо време върховете на славата и завършила земния си път така внезапно с жест, който крие тайни. Но Яворов, литературната и обществената му личност са тема още приживе на десетки стихотворни послания и възхвали, на драми, пародии, оди в проза и фейлетони… Яворов – социалният съчувственик, четникът, войводата, новият творец, постигащ недостъпно за простосмъртните знание – бе митологизиран още преди 1914 г. И очевидно трагическият финал само засилва, откроява осъзнатата от мнозина негова функция в българския обществен живот.



ВИЖТЕ ОЩЕ
Фотоколаж: Теодор Иванов

Някъде в този театър или да си паркираш колата в двора на радиото

0...стоиш в седем без пет вечерта пред вратите на театъра... 1...сядаш на място Х, ред Y в камерната зала... 2...осветлението спира, завесите се отдръпват... 3...начало... Така, в общи линии, изглежда отмерването на събития за всеки зрител на всяка постановка във всеки театър. Но това е само половината картина, а може и по-малко, даже направо последния..

обновено на 16.05.18 в 09:20
Фотоколаж: Теодор Иванов

Байрън Уелд, 01930 WGLO FM/ 319 дни преди премиерата

Събитията, обект на тези звукови снимки, са разположени в две години, но разстоянието във времето между двете звукозаписни сесии е всъщност няколко седмици, в които обаче попадат Коледа 2016 и посрещането на Новата 2017 година. Двата записа с Валентин Ганев в ролята на Байрън Уелд са на 13. 12. 2016 и  12. 1. 2017., но тъй като целта им е една – създаване..

публикувано на 11.05.18 в 12:24
Сцена от „Това НЕ Е Хамлет” с участието на Димитър Крумов и Иван Николов, режисьор Боян Крачолов

С „Това НЕ Е Хамлет” младите влизат в Радиотеатъра

Прекрасен радиоспектакъл, дело на трима прекрасни млади хора - Боян Крачолов, Димитър Крумов и Иван Николов. Виртуозна актьорска игра, изненадващи режисьорски решения - това е „Това НЕ Е Хамлет”. Ето едно от тях: всички звукови ефекти (с едно-две изключения) Димитър Крумов и Иван Николов произвеждат само с устата и телата си. Истинско предизвикателство,..

публикувано на 10.05.18 в 10:15

Документалистиката е жанрът, чрез който се срещаме с действителности извън традиционната

Обществото, казва френският философ Жан-Франсоа Лиотар, е изградено върху основите на мета-наративи – големите истории на общите възгледи към действителността. Мета-наративите действат по силата на колективната вяра на разказа за това как изглежда заобикалящият ни свят. Често медиите са папагалите, които повтарят тези разкази до пълното изчезване на..

публикувано на 04.05.18 в 12:05
Фотоколаж: Теодор Иванов

361 дни преди премиерата

Влизаме в автентичната аудиосреда на Народния театър „Иван Вазов” и по-специално - зала „Север” на четвъртия етаж, в 7 ч. вечерта. Датата е 1-ви декември, 2016-та. Разопаковаме пакет с арменски сладки пред микрофона и пред режисьора Гаро Ашикян. С тези четири Звукови снимки следим анализа на текста и транслирането му за сцена от гледна точка на всеки..

публикувано на 04.05.18 в 10:13