Иван Маринов - диригентът, композиторът, педагогът, човекът! На 17 октомври той щеше да навърши 90 години, на него посвещаваме съботната вечер. По подобие на емблематичните имена в българската култура и Иван Маринов оставя след себе си многобройни записи на симфонични и оперни творби, спомени от срещи с велики личности от световния музикален и културен живот, от контакти с прочути изпълнители, както и със студенти – бъдещи звезди. Един от неговите ученици - Левон Манукян, споделя в интервю за БНР: „Много знаеше, много можеше и имаше желязната психика… Разговорите и споровете с него, които продължаваха по 7-8 часа, ме научиха на много неща – на психология към оркестър, на поведение, на издръжливост…“
Иван Маринов създава своя музика, но и застава начело на много оркестри у нас и в чужбина. Голяма част от живота си той посвещава на Нейно височество Операта - и в това може би няма нищо чудно, като се има предвид че майката на диригента е прочутата българска певица Цветана Дякович.
В предаването ще чуем един от най-добрите записи, реализирани под палката на Иван Маринов – операта „Иван Сусанин (Живот за царя)” на Михаил Глинка.
(Съдържание на операта)
Дълго време Михаил Глинка иска да напише опера и едва след завръщането си в Петербург след обучение в Берлин събира сили да пристъпи към осъществяването на своя замисъл. Известният руски поет В. А. Жуковски му дава идеята за саможертвата на селянина Иван Сусанин и предлага да напише либретото. Ръководството на Мариинския оперен театър обаче препоръчва на Глинка приближения на двореца поет барон Георгий фон Розен (1800-1860). Така написано либретото не е с висока художествена стойност, но на пръв план изпъква подвигът на селянина герой. Глинка работи с въодушевление над операта си и я завършва в клавир през пролетта на 1836 г. Преди началото на репетициите получава нареждане от ръководството на театъра за промяна в заглавието и така оригиналното „Иван Сусанин“ е заменено с „Живот за царя“. Премиерата е на 9 декември същата година. Операта впечатлява прогресивно настроената интелигенция в Петербург. Но за дворянството това е „файтонджийска“ музика - няма как да се преглътне дързостта на благородника Глинка, който изкарва мужици като герои на сцената! Днес бихме казали, че с „Живот за царя“ започва нов етап в руската музика, а творбата е обичана не само от руската публика и е важна част в съвременния оперен репертоар. До Октомврийската революция „Иван Сусанин“ се играе като „Живот за царя“. По-късно съветският поет Сергей Городецки преработва основно либретото и в тази си редакция операта се изпълнява за пръв път в Болшой театър в Москва през 1939 г.
Изпълнителски състав:
Иван Сусанин, селянин от Домнино – Никола Гюзелев,бас
Антонида, негова дъщеря – Елена Стоянова, сопран
Ваня, 12-годишно момче, осиновено от Сусанин – Христина Ангелакова, мецосопран
Богдан Собинин, опълченец, годеник на Антонида – Румен Дойков, тенор
Руски воин – Николай Стоилов, бас
Полски пратеник – Ангел Петков, тенор
Сигизмунд III, полски крал – Димитър Станчев, бас
Хор и оркестър на БНР
Диригент – Иван Маринов
Слушайте "На опера в събота" от 20.00 ч. по програма "Христо Ботев" на БНР
"Винаги съм смятал, че един артист, примерно в класическата музика, трябва да е земен – казва Емануил Иванов. – Не бива да се самоиздигаме на пиедестал, не трябва да създаваме изкуствена дистанция между себе си и публиката и да се считаме за недосегаеми, само защото свирим или правим музика. Нямаме никакво право на това – трябва да сме близки..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
"През тази година стартираме третото издание на "Международния музикален фестивал за класическа музика и изкуства". Подчертавам изкуства и правя това уточнение, защото в предишните издания, фестивалът беше само с класическа музика. Сега разширяваме диапазона ,включвайки различни изкуства, като в бъдеще тенденцията е форумът да обединява всички..
Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”. В концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи. Повече от..
По повод 40 години преподавателска дейност и още повече концертна, пианистката и клавирен педагог Антонина Бонева организира концерт. На сцената заедно с нея ще музицират настоящите и ученици Марина Мравова, Йоанна-Лора Василева, Мартин Цветков и Димитър Михайлов, които са лауреати на десетки награди от международни конкурси. "Реших да отбележа..
Предстои премиерата на музикалния клип "Оставам" на певицата Вили Русева. Сюжетът на клипа представя една история за силната и непреходна любов между човек..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
Вместо да стане полицай, какъвто си е представял, че иска да бъде, той избира да е от хората, които могат да изиграят всеки, дори човекa на реда. От..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg