Песните, свързани с живота и революционното дело на Васил Левски, отразяват един сантиментален щрих от неговата биография. Безспорна е любовта на Апостола към народната песен, несъмнена е и дарбата му на певец. Това подчертават всички негови изследователи – Иван Унджиев, Стефан Каракостов, Димитър Страшимиров, както и съвременните историци. Днес не разполагаме със специално изледване върху песните, които Левски е пял. В редица исторически трудове и документи е отделено място за неговите музикални способности. През 1987-1988 г. акад. Николай Кауфман и Димитър Стойнов публикуват студия в „Българско музикознание”, която разглежда песните, съпътствали живота на великия българин – народни и революционни, църковни песнопения. Авторите казват, че песните от неговия роден край заемат централно място в богатия му репертоар, но е трудно да се установи влизат ли например хороводни, обредни, седенкарски и др. Кои е предпочитал – градските или селските, с бързи или бавни мелодии? До нас са достигнали онези песни, които сподвижници на Левски и негови близки сочат в спомените си като любими или изпълнявани от него при различни случаи, както и песенни текстове, записни в личния му бележник.
Преди 155 години на 23 април 1864 г. (Гергьовден по стар стил) Васил Левски е главен за учител в село Войнягово, Карловско. „В какво точно се изразява неговата дейност в селото е трудно да се установи, тъй като не разполагаме с никакви документални свидетелства. Запазени са мемоарни податки на част от неговите ученици и всичко останало се основава на легенди и митове, които се предават от поколение на поколение“, казва историкът проф. Пламен Митев. С особена почит към Апостола жителите на с. Войнягово са изградили легендарни сюжети, възпяли са делата му в песни. Войняговци са запазили спомени за певческите изяви на Дякона по тлаки, сватби и седенки. Неговите любими песни днес изпълняват местни изпълнители, а легендите разказва секретарят на читалището Цонка Дамянова, уредник на училището-музей на Васил Левски във Войнягово.
В навечерието на Възкресение Христово ви предлагаме вечер с кантатно-ораториална музика от Специалния ден на Еврорадио, посветен на Страстната седмица и Възкресение Христово: Концерт от Амстердам с участието на солисти, Смесения хор на Нидерландското радио и Кралския Концертгебау оркестър с диригент Тревър Пинък. В програмата звучи "Йоханес..
По покана на фондация "Вирул" и българския перкусионист Георги Попов в София пристигна Роландо Пеласио, един от най-талантливите кубински перкусионисти на своето поколение. Кубинският музикант, свирил с легендарни групи като Buena Vista Social Club, Afro-Cuban Allstars и Conjunto Chapotin, ще бъде водещ на тридневен уъркшоп по афро-кубински перкусии в..
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". Целта е да има ден, който да събира общности, формации, музиканти, школи, артисти, музикални историци и джаз..
1 май Свири Оркестърът на Минесота с диригент Осмо Венска. 3.00 часа – Дмитрий Шостакович (1906-1975), Камерна симфония в до минор, оп.110 а. 3.24 часа – Жозеф Болон дьо Сен-Жорж (ок.1745-1799), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 3 № 1. Солистка: Карън Гомио (цигулка). 3.44 часа – Карлос Саймън (р. 1986), "Елегия: Плач от гроба". 3.50 часа – Густав..
"Смятам, че художникът е наблюдател на заобикалящия го свят, който се опитва да анализира онова, което вижда. А ако наблюдаваш нещо дълго време, започваш..
В навечерието на Възкресение Христово ви предлагаме вечер с кантатно-ораториална музика от Специалния ден на Еврорадио, посветен на Страстната седмица и..
"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg