След няколко поредни издания в „Нашият ден“, в които с помощта на Френския институт в София ви срещнахме с различни представители на френската култура, наука и дух, в края на месец март – месеца на франкофонията, ви представяме един българин от Париж – проф. Боян Христофоров – светило в областта на медицината, кавалер на ордена на Почетния легион, благодетел и дарител, човек с изключително интересна съдба.
Проф. Христофоров е дългогодишен ръководител на Клиниката по гастроентерология в болница „Кошен“ в Париж, кавалер на Ордена на Почетния легион, „Доктор хонорис кауза“ на Медицинския университет във Варна, благодетел и дарител, един истински духовен аристократ, който обаче не забравя страната си и прави всичко по силите си, за да я подкрепя. Разговарях с него в дома му в центъра на Париж, където живее заедно със съпругата си Ан – от френското аристократично семейство Колбер, наследничка е на Жан-Батист Колбер – финансов министър на Краля Слънце Луи ХIV. Двамата се срещат по време на Втората световна война, когато са командировани в Германия – тя, като млада учителка, а той – като лекар. Историята на любовта им е изключително интересна, по-нататък ще имаме възможност да разкажем за нея, но по-важното е, че тази любов, след като децата им порастват и поемат по своя път, се трансформира в любов към младите българи, които искат да се учат и да се образоват във Франция. Приютявайки ги в своя дом, семейство Христофорови им помага да сбъдват мечтите си.
В момента в дома на семейството живее 79-тият студент, който, прекрачвайки прага на техния дом, тръгва по пътя към успеха си. Бях изключително впечатлена от начина, по който проф. Христофоров разказваше за тази подкрепа – без поза, като за нещо подразбиращо се, с едно естествено чувство за съпричастност, с отвореност към другостта във всичките ѝ варианти, която, ако стане характерна за повечето от нас, българите, със сигурност ще ни направи и по-добри едни към други, а и ще ни помогне да направим и страната си по-добра.
Срещата ми с проф. Христофоров беше в една утрин, малко преди да тръгне към работния си ден в болница „Кошен“. Разговорът тръгна от момента, в който заедно със съпругата си Ан осъзнали, че не е хубаво да останат сами след като децата им едно по едно тръгнали по своя път…
Разговаряхме и за жълтите жилетки, за това дали Франция има амбиция за по-ярко лидерство в ЕС, за българското здравеопазване, както и за основния комплекс, който ни пречи на нас, българите.
Проф Христофоров гледа с оптимизъм към бъдещето на страната ни и обича често да се връща в нея, най-вече в Софийския си дом. Казва, че за София се полагат големи грижи и че става все по-хубава.
Според моя събеседник голяма част от младите хора, отишли в чужбина, за да се образоват, вече се завръщат в родината си. Разговаряхме за причината за това завръщане – не само на хора, напуснали отдавна страната ни като него, но и на младите български професионалисти, които се образоват навън.
Накрая попитах проф. Христофоров кое е това малко, но много важно нещо, което би искал да се промени в България, за да живеем всички ние по-добре?
Целия разговор, както и отговорите на този въпрос, можете да чуете в звуковия файл.
Денят на Ботев и загиналите за свободата на България е повод да се запитаме за това всеобхватно и така податливо на безброй тълкувания понятие. Какво е свободата във философско измерение? Защо "тоз, който падне в бой за свобода, той не умира" – безсмъртието чрез саможертва ли се постига? А свободата на избора, свободата на словото, свободата на..
Стремежът на хората към безсмъртие съществува от древни времена. Той е отразен и в приказките за деца чрез мотива за "живата вода", която има свойството да възкресява и да прави други чудеса. Истинската жива вода може да дойде обаче единствено чрез Бога, Който е Извор на живота. Сам Той обяснява на самарянката свойствата на живата вода: "А който пие..
Село Ръжево Конаре се намира в община Калояново и е на 27 километра от областния град Пловдив. В него живеят около 1400 човека. Ранни сведения за живота в селото през първата половина на 19-и век са преданията за чумавото – чумната епидемия от 1836 - 1837 година. Те разказват, че цели семейства напускали селото и се заселвали или само нощем..
В "Мигранти с таланти" ви срещаме с Амели Льоклер , една французойка, родена близо до Бордо, живяла из цяла Франция и дори за няколко години в Белгия, която казва, че климата на България е най-хубавият. Амели живее трайно тук от вече седем години. След като е премила през работа в съдебната и МВР системата у нас, днес Амели е управител на своя..
Фондация "Прочети София" стартира своите първи литературни разходки в града, които се развиват в две издания, всяко от които с шестмесечна програма. Всяка година литературните маршрути се обновяват с нова и напълно безплатна литературна програма, което ги прави уникални и разнообразни за любителите на литературата. Лора Шумкова е фигура,..
В съботната вечер (1 юни от 20 часа) ще съпреживеем емоциите на екзалтираната публика в МЕТ преди 50 години. Тогава, на 6рил се състоял спектакъл на..
"Това, което съм научила от децата като урок е, че те не преживяват за миналото, не кроят някакви страхотни и специални планове за бъдещето – те се радват..
"Откакто те няма" е новата книга на Албена Тодорова. Художник е Мила Янева-Табакова. Текст и илюстрации се допълват и създават единство и завършеност на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg