„Уловеното време“, както е преведено на български заглавието на книгата на Андрей Тарковски, все още не е излязло в Русия, като книгата първо е издадена на немски през 1986 г. У нас тя се радва на голям интерес и това е закономерно – филмите на големия не само руски, но и световен режисьор са изключителни: „Иваново детство“, „Андрей Рубльов“, „Соларис“, „Огледало“, „Сталкер“, „Носталгия“, „Жертвоприношение“ остават сред най-доброто от историята на киното.
В „Уловеното време“ Тарковски разказва за създаването на филмите си, за трудностите, през които е минал, за начина, по който мисли за киното, за природата на това изкуство, за онова, което е важно за него като режисьор и личност в правенето на кино: за времето, ритъма, сценария, монтажа, образите, актьорите, музиката.
Тарковски пише: „Работата на кинорежисьора не започва, когато обсъжда сцнария с драматурга, не когато работи с актьорите или с композитора, а в мига, когато пред вътрешния взор на човека, който ще прави филма и когото наричат режисьор, възникне образът на този филм: независимо дали като детайлна поредица от епизоди, или само като усещане за фактурата и за емоционалната атмосфера, които трябва да бъдат пресъздадени на екрана.“
Докато говори за своята работа, режисьорът споделя мисли за известни литературни произведения, писатели, филми, знаменити режисьори, които са му повлияли, с които спори или им се възхищава. Докосването до творческия свят на Тарковски е стъписващо: „Целта на изкуството е да подготви човека за смъртта, за разоре и подготви душата му, да я подготви за доброто“, пише той. С откровеността и с прозренията си „Уловеното време“ разкрива възможност да бъде по-дълбоко осмислен и разбран Тарковски. За съжаление езикът на книгата звучи остаряло за днешния читател, което с една по-прецизна редакция би могло отчасти да бъде избегнато.
В редакция "Хумор и сатира" традиционно сме против шаблоните, чупим ги непрестанно, но не ги изхвърляме, че може да потрябват. Тази неделя след новините в 18 това изглежда така: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос". - "Истинските новини" – жителите на Канарските острови се бунтуват срещу туристите,..
В навечерието на Международния ден на танца "Артефир" запознава слушателите с една вълнуваща новина от звездната карта на световния балет. Примабалерината Анелия Димитрова и солистът Ивайло Янев на Балета на Държавна опера - Стара Загора участват в 12-ия Танцов фестивал "Екселсиор" в Сиена , под артистичното ръководство на маестро Марко..
Един артистичен проект, в който пластики и картини оживяват чрез танц. Състоя се премиерата на второто издание на изложбата " Виртуални тела 2.0" в галерия "Квадрат 500" – виртуална, интерактивна експозиция, която е съвместен проект на танцова компания "Хетероподи" и Националната галерия. В "Артефир" Росен Михайлов , главен хореограф на..
"Списание "Но поезия" излиза отново и за кратко след неколкогодишна пауза. Това е летният брой за 2024 г. Книжка 9 за големите неща." Това четем от името на "Но редакция"-та на списанието. Петя Хайнрих пише в редакторския си текст: "За този брой пожелахме българските поети да ни изпращат текстове, засягащи голямото. Гранд, мега, гига, хипер, супер..
По случай Световния ден на книгата и авторското право (23 април) Асоциация "Българска книга" връчи за двадесети пореден път наградата "Рицар на книгата" . Наградата е знак на признание за усилията, свързани с насърчаването на четенето и популяризирането на книгата. Отличието получават личности и организации, обобщени в четири категории – за..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века –..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg