В търсене на неизгубеното време

Валери Вергилов представи стихосбирката си „Не си отивам кротък. В търсене на неизгубеното време“ в София в сърдечна обстановка, сред приятели и почитатели.

Един от тези стари приятели е писателят Емил Андреев, който пише за книгата:
„Поезията на Валери Вергилов в „Не си отивам кротък“ е не само преобърната метафизика на словото, тя е и разчленен на несъставни части език, и овална изящност, откъртена от самотно сражаващата се душа на своя автор. Скъп ми е, мил ми е и знам колко трудно се надживява (ако въобще е възможно) орисията на клетките, събрани в тленно тяло и споени с временните енергии на душа, дух и нагон. Стиховете са възторжено-тъжни философски песни, изваяни с вещина. Мъдри са и дълбоки, тътнат като прииждаща вода с бучащия си ритъм от думи и рими. Разтърсваща поезия! Напомня ми на Уитмън, Пенчо Славейков и Елиът. Родее се с тях. Не преувеличавам. Просто прочетете! Те са само тридесет и едно стихотворения, колкото са дните на януари или на октомври, да речем.“

Чуйте в репортажа от събитието какво споделиха Емил Андреев, Иван Станков и едно стихотворение, което не е от книгата, прочетено от автора Валери Вергилов.