"Уникална и като жанр, и като послание е "Империята трябва да умре". Защото на 1000 страници е разказана в едни кратки новели, страница-страница и половина, цялата динамиката на руското общество – 1900-1917 – през призмата на това как зрее една революция/метеж/прелом. С един изключително четивен стил и език е показана цялата мозайка от различни социални, политически агенти, които взаимодействат в изключително сложната тъкан на руското общество. /.../ Михаил Зигар показва цялото движение на руското общество през хората, през основните фигури, които имат тектонично въздействие върху обществото. Неслучайно книгата започва с отлъчването на Толстой от църквата." Така проф. Евелина Келбечева коментира изданието за "Артефир".
Михаил Зигар е руски писател, политически журналист, военен кореспондент и бивш главен редактор (2010–2015) на телевизионния канал "Дожд", автор на бестселъра "Цялото кремълско войнство". Живее като малък в Ангола, учи в Каирския университет (Египет), завършва Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Десет години работи като военен кореспондент за вестник „Коммерсантъ“, пише и излъчва от мястото на събитието репортажи за военните конфликти в Ирак, Ливан, Судан, Палестина, Узбекистан и други горещи точки на планетата. След 2015 г. работи по собствени проекти и пише книги. Заснема документалните филми „Да погребеш Сталин“ (2013), „Кой тук е властта. Четири версии за разстрела на Белия дом“ (2013) и историческия минисериал „Былое и Дума“ („Минало и Дума“). Живее и работи в Москва. Отличен е с престижната международна награда CPJ International Press Freedom Award (2014), присъждана на журналисти, показали мъжество в защита на свободата на словото, докато са били обект на атаки, заплахи или затвор. След като напуска телеканала "Дожд", Зигар се занимава с революцията от 1917 г. В резултат на това се появява книгата "Империята трябва да умре". Тя разказва за Русия от началото на XX век, в нея се преплитат съдбите на Толстой, Чехов, Горки, Дягилев, Мережковски, Зинаида Гипиус, Станиславски, Распутин, Столипин... Книгата е преведена и в САЩ, но излиза без културните пластове. "Живото чувство на хаос, на безпорядък, както и многообразието от идеи, въвели Русия в ХХ столетие, са добре документирани в четивен журналистически стил. Това въздействащо писание на предреволюционна и революционна Русия ще заинтригува както любопитните читатели с незначителна подготовка по темата, така и онези, които се вълнуват от една по-различна гледна точка." Library Journal
През 2016 г. Зигар основава „История на бъдещето“ – креативно студио, което създава нови жанрове и подходи за разказване на историята. Студиото стартира мащабния образователен мултимедиен проект „1917. Свободна история“ – своеобразен „документален фейсбук“ от 1917 година. Проектът има руска и англоезична версии и дава възможност да се проследи в реално време какво се е случвало в дните преди решаващите събития отпреди сто години – записки, мисли и преживявания на над 1500 реални исторически персонажи от онова време.
Михаил Зигар е автор на книгите „Газпром. Новото руско оръжие“ (в съавторство с Валерий Панюшкин, 2008), „Цялото кремълско войнство“ (бестселър в Русия, издадена в България като „Владимир Путин. Неизбежните войни“, 2015) и „Война и мит“ (сборник с репортажи за войни, революции и преврати). „Империята трябва да умре“ излиза в Русия през 2017 г. и веднага се превръща в национален бестселър. Въпреки документалната ѝ точност, тя по-скоро наподобява криминале, отколкото исторически роман или учебник. Никой преди не е писал по толкова актуален и завладяващ начин за руската история. Американският сайт Kirkus Reviews определи англоезичното ѝ издание „The Empire Must Die. Russia's Revolutionary Collapse, 1900-1917“ за една от най-добрите исторически книги на 2017 година.
Най-новият проект на студиото е „1968.digital“ – документален сериал за смартфони, в който действието се разгръща на екраните на мобилните телефони на участниците в различни събития през 1968 година.
Преводач на българското издание на "Империята трябва да умре", изд. "Жанет 45", е Здравка Петрова.
Названията на две настоящи изложби препращат към времена, места и неща, които ще видим или няма да видим. А галериите, в които са представени, препращат назад в миналото - във времето, когато бизнесът в България започна да обръща по-сериозно внимание на съвременното изкуство. Изложбата "Време усукано около място, усукано около време" на Калина..
"И аз слязох" е роман за безстрашни читатели – за всеки, носещ кръста на своята съдба и питащ се откъде идват доброто и злото. В "Артефир" авторът Владимир Зарев представя основните мотиви в книгата, която от 1 април може да бъде намерена в книжарниците. В романа "И аз слязох" Зарев прави дързък опит да обясни нашето съществуване през..
Историята в романа "Дървеният костюм" на пръв поглед е сюрреалистична, абсурдна, но въображаемото и реалното се допълват от черен хумор, който постоянно подкопава установените представи. Като добавим и загатнатият уж криминален момент с неустановената самоличност на един труп, открит случайно, нещата още повече се заплитат. Читателят е въвлечен..
В редакция "Хумор и сатира" сме хора пластични, приспособими и промени в климат, време или местоположение не ни плашат, посрещаме ги добре. Такъв е случаят и с това издание на "Голямата къща на смешните хора", което само тази неделя ще започне в 23 часа. В него който е буден, може да чуе: - "Истинските новини" – "Евробарометър" изследва в кои..
Градската художествена галерия – Пловдив показва изложба керамична скулптура на художника, керамик и скулптор Александър Стефанов в Първа зала на голямата Постоянна експозиция. В "Артефир" директорът на галерията Красимир Линков изразява своята благодарност, че Александър Стефанов е инициирал тази специална експозиция, като е предоставил..
В рубриката "Разговорът" днес имаме удоволствието да ви представим една от онези личности, които със своето присъствие преобразяват обикновения ден в нещо..
В навечерието на Световния ден на театъра, който празнуваме на 27 март, Драматичният театър "Невена Коканова" в Ямбол откри една непразнична фотографска..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg