Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

О, времена! О, нрави!

С тази латинска сентенция (O. tempora! O, mores!) можем да обобщим комедията на Антон Страшимиров „Пред Влахернските врата“, която радиотеатърът реализира през 1982 г. с участието на Т. Гюров, А. Георгиев, В. Камарашев, Д. Ганева, Д. Иванов, А. Сотирова, С. Майноловски, Г. Жеков под режисурата на М. Нанчева и с тонрежисьор М. Стоянова.

Антон Страшимиров е по-известен на публиката с романа си „Хоро“, драмата си „Вампир“ и комедията си „Свекърва“, но и този негов текст показва драматургичното му майсторство. Самият той казва за писането си за театър: „Сценичната форма ми е по-близка“. И това се усеща в живите диалози на комедията, която бичува алчността и усещането за безнаказаност: българският майор Асен Преславски безскрупулно изнудва Полихрон Полипедепуло, баща на жена му Еврипа, увлечена по своя братовчед Ламбрито.

Ако жанрово трябва да определяме пиесата, тя е по-скоро сатира, отколкото водевил, което и личи от заглавието „Пред Влахернските врата“. Влахернските врата са едни от вратите на Константинопол, пред които хан Крума Страшний е извършил езически възлияния с цел да стресне и уплаши византийското население на града. Асен Преславски също така плаши гръцките си роднини, но съвсем не с родолюбиви, а с користолюбиви намерения.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Смислен разговор

"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..

публикувано на 10.05.24 в 18:02

Джони пред Микрофоните

Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..

публикувано на 25.04.24 в 16:26

И тъжно, и самотно

На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..

публикувано на 19.04.24 в 12:05

Нови поети в поредицата "Спасени думи"

През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..

публикувано на 05.04.24 в 08:05

Епизод 5: Роклята на Алла

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..

публикувано на 23.03.24 в 08:35