Kapaнeтo нa мoтopни шeйни в плaнинaтa ce пpeвpъщa в мacoвo пpeживявaнe, ĸoeтo cъздaвa много пpoблeми в зaщитeнитe тepитopии, a и нa зимнитe тypиcти. Зaceгa битĸaтa cъc зaĸoнoнapyшитeлитe e в пoлзa нa т. нap. “шeйнapи“, ĸoитo нaй-мнoгo пpeдпoчитaт тepитopиятa нa Pилa и нa цeлия нaциoнaлeн пapĸ. Въпросът стигна и до МОСВ, а от ведомството поеха ангажимент да обявят как ще действат и какви нормативни стъпки ще предприемат.
От министерството вече са поискали от ръководството на природния парк да даде предложения за промяна на законодателството.
Как реагираха институциите и какво предприеха засегнатите организации след призива на хижаря на хижа “Иван Вазов“ Венцислав Златарев да бъдат ограничени моторните шейни във високопланинските райони?
Темата коментира в “Нашият ден“ Венцислав Златарев:
“От всички кризи изпускаме това, че живеем в една духовна криза и инфлация на ценностната ни система. И ако културните и историческите ценности могат да бъдат конюнктивно променяни, то имаме една ценност, която се нарича природа, която е над всички и за абсолютно всички. Затова има защитени територии, затова България има национални паркове, които са уникални не само за нас, но и за света.
Това е богатство, което принадлежи на всички нас, затова беше и моето избухване, натрупано с годините, бях стиснал зъби, но когато се мина една граница вече реагирах остро.“
В България отдавна сме на две скорости. Има културна бездна между това, което се нарича цивилизовано живеене и това, което се случва с хората в националните паркове не само с шейните зимата, но и лятото с моторите.
При мен идват гости от цял свят и когато видят мотора, това се е случвало неведнъж, изтръпват и питат – “Не е ли това национален парк?“. Аз трудно мога да обясня, че всъщност се намираме в България.
Държавата много ясно може да посочи къде е възможно в планината да се придвижват с мотори.“
Възможни решения
“Първото нещо, което може да се направи е тези машини да бъдат лицензирани и вкарани в някакви регистри. Всички тези моторни шейни не са детски играчки, това са огромни машини, изключително мощни и много скъпи.
Те могат да бъдат оборудвани с GPS устройства и да бъдат следени и контролирани.“
Миналата година, когато имаше сигнал от различни организации, не се случи нищо, просто случаят се подмина. Имаше много силно медийно присъствие в борбата с джиповете на Седемте рилски езера, ефектът беше за няколко седмици, когато министърът идваше пред бариерите и след това нещата продължиха по същия начин.
Не искам да обвинявам “Паркова дирекция“, там има изключителни служители, където могат да направят нещо, те го правят.
Това не е политически проблем, а проблем на всички граждани. В националния парк сме като в храм, влизаме и се наслаждаваме и понеже хората с моторите реагират, че “Планината е на всички!“, аз ще кажа, че една шейна ще вдигне повече шум от 1000 пешеходеца и 2000 скиора. Представете си вътре има диви животни, кози, които раждат, лисици, мечки и вълци. Сред шейнарите има и такива, които се качват в защитени територии и стрелят по животните.“
За мен най-смисленото нещо е тези хора просто да бъдат поканени, те са с маскировъчни дрехи, но по реакциите им във форуми разбирам, че е съвсем ясно кои са. Да бъдат поканени и екологични организации и хора, които се занимават с туризъм и граждани на една широка кръгла маса и да седна да дискутират проблема. А пък държавата да се ангажира да даде на хората с шейните места извън парковете, които са достатъчно атрактивни, за да задоволяват страстта си към този вид спорт.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg