Ключова роля за развитието на българската икономика вече ще има първото пространство от данни за градска среда у нас Urban Data Space. Създаването му е инициирано от Института GATE към СУ "Св. Климент Охридски", или казано още – "Големи данни в полза на интелигентно общество". Той е първият високотехнологичен център за научни изследвания и иновации в областта на големите данни и изкуствения интелект в България и Източна Европа и е създаден като хъб на Международната асоциация на пространствата от данни.
Urban Data Space представлява разпределена архитектура, която функционира като една екосистема за данни, базирана на споделени политики и правила. Пространството съхранява данни от публични институции, частни субекти и граждани, които могат да се използват при равнопоставени условия така, че да насърчат иновациите, растежа и конкурентоспособността.
Пространството обединява данни, технологична инфраструктура и съответните механизми и правила за управление, които да улеснят сигурното предоставяне и споделяне на информация от различни институции, взели участие в него – държавни институти, корпорации, технологични фирми, общини, неправителствени организации и стартъпи.
Urban Data Space дава предпоставка за по-широката наличност от данни в цялата икономика на страната. Пространството цели да създаде обща мрежа от учени, технологични експерти, юристи, икономисти, социолози и предприемачи, която да стимулира взаимодействието между науката, бизнеса, правителството и гражданите.
По думи на проф. Силвия Илиева, директор на Института GATE, пространството осигурява сигурно и безпроблемно споделяне на данни между участниците в него, които са ценен ресурс за развитието на иновативни продукти, решения и услуги в полза на обществото.
"В това пространство от данни за града се интегрират както публични, така и частни данни, данни от гражданите, които са свързани с различни аспекти на града. Например чистота на въздуха, мобилност, енергийна консумация, логистика и транспорт. Всичко, което е от решаващо значение за създаване на един устойчив град, който да ни осигури по-добро място за живеене на всички нас“, каза проф. Илиева в "Какво се случва".
Тя обясни, че целта на Urban Data Space е да увеличи доверието у хората към споделянето на данни, за да вземат активно участие в пространството и така да спомогнат за подобряването на градската ни среда.
"Ние сме потребители на новите бизнес решения, които биха могли да се произведат в резултат на това споделяне на данни", добави проф. Десислава Петрова-Антонова, ръководител на проекта "Градове на бъдещето", защото "споделянето на данни всъщност осигурява предпоставка за нови услуги, които различни организации могат да доставят на гражданите"
Проф. Антонова обясни, че едно такова пространство от данни за градска среда, каквото е Urban Data Space, може да допринесе за спестяването на градските ресурси и да осигури устойчивост на града чрез оптимизация на градското планиране или зелена мобилност. То е двигател при създаването на т.нар. "цифров двойник на града", който представлява механизъм за взимане на информирани решения за управление на процесите и услугите на града.
Началото на първото българско пространство от данни за градска среда Urban Data Space ще бъде положено официално на международната конференция Data Spaces Discovery Day, която Институтът GATE в партньорство с Международната асоциация на пространствата от данни организира на 9 ноември в галерия VIVACOM Art Hall.
Повече за това защо е важно да разполагаме с едно такова пространство като Urban Data Space, какви точно са ползите от доверено споделяне на данни и какво ще се случи в рамките на конференцията, чуйте от проф. Силвия Илиева и проф. Десислава Петрова-Антонова в звуковия файл.
В рубриката "Културен код" на предаването "Terra Култура" обсъждаме значението на "Голямата диктовка", проведена в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Това събитие предизвика голям интерес и събра участници от различни възрасти, които имаха възможността да демонстрират своите умения по правопис. В интервю за предаването д-р Ивета..
Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция обявиха съвместната инициатива под надслов "14 века България в Европа". На обща пресконференция генералните директори на трите обществени медии заявиха намерението си да работят заедно за реализирането на тази инициатива. Те се стремят да насочат..
В рубриката "Епизоди от живота" поглеждаме към Панаира на книгата в София. Сред многобройните събития, привличащи вниманието на читателите, се открои премиерата на книгата "Съвременното китайско общество – устройство и начин на живот". Този изключителен труд е издаден по повод 75 години от установяването на дипломатическите отношения между България..
Денят на Ботев и загиналите за свободата на България е повод да се запитаме за това всеобхватно и така податливо на безброй тълкувания понятие. Какво е свободата във философско измерение? Защо "тоз, който падне в бой за свобода, той не умира" – безсмъртието чрез саможертва ли се постига? А свободата на избора, свободата на словото, свободата на..
Стремежът на хората към безсмъртие съществува от древни времена. Той е отразен и в приказките за деца чрез мотива за "живата вода", която има свойството да възкресява и да прави други чудеса. Истинската жива вода може да дойде обаче единствено чрез Бога, Който е Извор на живота. Сам Той обяснява на самарянката свойствата на живата вода: "А който пие..
Преди 123 години в Казанлък от Петър Топузов и Иван Енчев-Видю е поставено началото на колекцията, която е в основата на първата по рода си институция у..
На 28 май в рамките на 55-ото издание на Международния фестивал "Софийски музикални седмици" беше представена новата книга на Августина Серафимова..
В деня на първия концерт у нас на един от водещите блус музиканти в Мали днес – Вийо Фарка Туре, сина на митичния Али Фарка Туре (1939-2006) – ние си..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg