Синдикатите декларират, че са доволни, но имат съображения относно решението за увеличаване на минималната работна заплата. В приетите вчера окончателни промени в Кодекса на труда е записано "50% от средната работна заплата“, а трябваше да бъде "не по-малко от 50% от средната работна заплата“. В допълнение не е отчетена европейската директива за адекватна работна заплата.
Това коментира в "Нашият ден“ икономическият експерт към КТ "Подкрепа“ Ваня Григорова.
Според нея най-вероятна текстът няма да остане такъв. Дали ще се промени тази година или през следващата, той ще се промени, тъй като директивата не гласи това.
От КТ "Подкрепа" поискаха основата за изчисление на минималната работна заплата да бъде само от първите две тримесечия на 2022 г., а решението да бъде и въз основа и на последните две тримесечия на 2021 г., когато нямаше война и инфлация.
"За да сравним каква би била минималната работна заплата, ще кажа колко щеше да бъде тя през 2023 г., ако Законът беше влязъл в сила миналата година. Според това, което е записано, сега щеше да бъде 808 лева. Ако базата за изчисляване на средната заплата са 12 месеца. По това, което ние настоявахме, щеше да е 833 лева. 25 лева разлика, но надолу, приеха депутатите, в сравнение с това, което ние настоявахме. Това годишно е 300 лв. по-малко за най-бедните български граждани“, казва икономическият експерт.
Григорова допълва, че ключово важно е да има парламент и правителство, защото някой трябва да управлява тази страна.
Работодателите са притеснени, защото, когато се увеличава минималната работна заплата, има реален повод да се иска увеличение на заплатите на служителите, независимо че те не са на минималните нива.
"Ние сме поставени в позицията на икономика, която доставя компоненти, а не завършени продукти с висока добавена стойност, за това обаче вина няма българският работник“, допълва тя.
"Политическият елит е много строг, прилага много сериозна дисциплина спрямо българските граждани, но винаги е много благосклонен към бизнеса, който много често го финансира, за да може политическият елит на следващите избори да бъде избран и да бъде представен добре", казва в заключение Ваня Григорова.
Целия разговор с Ваня Григорова можете да чуете в звуковия файл.
Проф. Любомир Топалов е преподавател в Университета в Бостън в САЩ. Бил е и 10 години преподавател по политология и международни отношения в Университета "Мейджи“ в Токио. Автор е на книгата "Политическа икономия на популизма“. Пътят на един радиоводещ в БНР до преподавател в Америка и Япония. Краткият престой по неволя във Виетнам. Защо земята..
Балчик се гордее с един от най-старите и емблематични морски клубове в България. Създаден през 1946 година, този клуб е първият в страната, който построява собствена сграда през 1965 година и яхтено пристанище през 1985 година. През годините клубът е обучил хиляди младежи и всяка година подготвя около 70-80 души за капитан-лодкари. Природната..
Какви опасности грозят всеки, обявен за чуждестранен агент в Русия, как се използва "Законът за чуждестранните агенти" срещу изразилите различно мнение там и има ли бъдеще опозицията в РФ, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Андрей Захаров , руски журналист, който живее в България и е обявен за международно издирване от..
В деня след като страната ни чества 187-ата годишнина от рождението на Васил Левски, в "Нашият ден" разговаряме за това как се възпитават младите хора в любов към България и в следване на заветите на Апостола. Мариана Манчева , дългогодишен директор на Средно училище "Васил Левски", Карлово споделя, че всеки ден в родния град на Апостола..
Какво ни казаха политическите играчи с действията си по време на политическа криза, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Любомир Аламанов , комуникационен експерт. Нетрадиционното предложение на ПП/ДБ "Това беше пример за една много добра политическа комуникация – честна и открита, която успя да постигне няколко цели. На..
Какви опасности грозят всеки, обявен за чуждестранен агент в Русия, как се използва "Законът за чуждестранните агенти" срещу изразилите различно..
Какво ни казаха политическите играчи с действията си по време на политическа криза, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Любомир Аламанов ,..
Под патронажа на Министерството на културата, в сътрудничество с Посолството на Италия в България и на Италианския културен център в София, на 21 юли в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg