Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какви ще бъдат последиците от приетите промени в Закона за медиацията?

Снимка: cie.bg

Медиацията се разглежда като щадящ за гражданите инструмент за разрешаване на споровете, основан на принципа за доброволно и активно участие на страните във вземането на решения за изхода от конфликта, постигнато чрез взаимно съгласие. За разлика от решението, принудително наложено чрез авторитета на съдебната институция. По данни на Професионалната асоциация на медиаторите в България има над 50% успеваемост при разрешаването на спорове, преди да са навлезли в съдебна фаза. Статистиката показва, че при 35-40% от случаите страните със семейни спорове са се възползвали от медиация. А професията медиатор като че започва да се превръща в успешна професия.

Преди дни Народното събрание прие на второ четене Закона Закона за медиацията. Какви ще бъдат последиците от приетите в пленарна зала промени и каква е ролята на медиатора, когато липсва диалог?

Адв. Свилена Димитрова, член на УС на Професионалната асоциация на медиаторите в България, коментира в предаването "Законът и Темида":

Измененията

"Това е една сериозна стъпка за по-активното използване на медиацията от гражданите в рамките на съдебната система. Беше предвидено по редица дела медиацията да се провежда чрез задължително напътстване от съда към първа обща среща, а по група дела такова напътстване да бъде извършено след преценка на съда. Това е ново изменение – до този момент не е имало такава възможност. Сега в рамките на Плана за възстановяване и развитие ще бъде разработена на практика и платформата, въз основа на която тези медиации ще могат да се осъществят в цялата страна. Т.е. сега това се превръща в държавна политика и това е голяма стъпка."

Прогнози

"Задължителната медиация при конкретни спорове и конфликти за разтоварването на съда е една от огромните цели, които България си е поставила в рамките на Плана за възстановяване. Това ще допринесе и гражданите да бъдат по-подсигурени в начина, по който се развиват техните спорове и възможно за по-бързо достигане до решения. Медиацията е инструмент, който ще им отвори вратите и пътя към преговори, които те не са успели да постигнат предварително и извънсъдебно. Статистиките са насърчително в посока на това да имаме облекчаване на съдебната система и бързината на съдопроизводството. Предвижда се законът да влезе в сила от средата на 2024 г., за да могат да се извършат всички необходими подготвителни действия както нормативно, така и по места в районните съдилища – да се създаде организация на медиаторите, на съдебните координатори и на самите съдилища. Това е първата фаза на една много голяма съдебна реформа."

За това възможно ли е да бъдат напълно доволни и двете страни и за намирането на балансирано решение, изгодно и за двете страни; кой може да бъде съдебен медиатор; при какви казуси медиацията е най-успешна при решаването на семейни спорове; за промените в Гражданския процесуален кодекс за разноските по процедура за медиация; за свободно достъпните медиационни центрове; какво показва европейската практика за медиацията и какъв пример можем да вземем от европейския опит – чуйте целия разговор от звуковия файл.

Снимка – cie.bg и БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Серго Маркарян

Серго Маркарян: Протестиращите в Грузия казват – ако не сме свободни, по-добре да не сме живи

Въпреки продължаващите седмици масови протести парламентът в Грузия окончателно прие оспорвания закон за "чуждите агенти". Какво следва за Грузия, защо много анализатори предричат бъдеще за Грузия като това на Беларус и възможно ли е то? За влиянието на Русия в политиката на Грузия и не само там, има ли вина Западът за тежкото положение в Украйна..

публикувано на 17.05.24 в 16:45

Приемане на наследство по опис от малолетно дете и изпълнение на решение в страна членка на ЕС

В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Елка Пороминска  отговаря на слушателски въпроси в предаването. Слушатели от град София (г-жа Николова и синът ѝ) задават следния въпрос: "Наследници сме на моя съпруг и баща на детето ни на имущество, което включва недвижими имоти в България, както банкови сметки в България и в..

публикувано на 17.05.24 в 15:10

В "Пирогов" откриха изложбата "Медицината в Османската империя"

Изложбата "Медицината в Османската империя" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" беше открита в Университетската спешна болница "Пирогов". Официалното откриване беше водено от изпълнителния директор на болницата д-р Валентин Димитров и директора на библиотеката доц. Красимира Александрова. Тази изложба представя най-интересните и важни..

обновено на 17.05.24 в 12:51
Тодор Тодоров и Анелия Торошанова

Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма

Обидата и клеветата – престъпленията на обществото след социализма и как да докажем истината с лъжа? Това е темата на предаването "Законът и Темида". Коментар прави Тодор Тодоров , криминалист и графолог, консултант на предаването.  " Обидата и клеветата са престъпления от частен характер . По времето на социализма те са се преследвали като..

публикувано на 17.05.24 в 12:35
Мая Манолова

Художничката Мая Манолова – свободоното дете на две култури

Мая Манолова е млада, талантлива художничка – дете на две култури. Неин баща е големият варненски маринист Димитър Манолов, а майка ѝ е полякиня, литератор и филолог.  В "Нашият ден" Манолова разказва, че е израснала в сърцето на варненската бохема в едно двуезично, артистично семейство. Светогледът ѝ се повлиява както от творческия устрем на..

публикувано на 17.05.24 в 11:29