Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пламен Павлов, историк: Не сме получили свободата си даром

Петко Петков: Санстефанският договор е много важен елемент от изхода на войната

Снимка: БНР, архив

“Нерядко има натяквания, че сме получили свободата си даром, а това не е така. И освобождението на Гърция, и освобождението на Сърбия става след неуспешни въстания и с намеса на великите и с военната сила на Русия, която като най-близката до региона велика сила, има и своите стратегически интереси. Опълчението и участието на българите във войната обаче не бива да се подценява."

Това каза пред БНР историкът Пламен Павлов.

По думите му българското участие сумарно във война е не по-малко от 25-30 хил. души. Отделно от това снабдяването на армията с храна и медицинските грижи много често лягат върху българските общини:

“Духът на нашите прадеди е бил изключително висок. Участието на българите във войната не бива да се подценява, а това не рядко минава на втори план, което е най-малкото необективно."

“Участието на руската армия не бива да се игнорира, но не бива да забравяме, че това е армията на Руската империя, която е многонационална. Затова тези патерналистични претенции от съвременна Москва, че ние не сме достатъчно благодарни, не са основателни“, посочва още той.

Той заявява също, че трябва да сме благодарни на съдбата за това, интересите на българите поне за момент съвпадат с интересите на една от великите сили – Русия, която се стреми преди всичко да върне своето надмощие в Черноморския басейн и влиянието си на Балканите. 

“Когато се проваля Цариградската посланическа конференция, тъй като от начало е направен опит българският въпрос да бъде решен по мирен път, свиква се Цариградската посланическа конференция в края на 1876 г., след като вълна от протести залива целия цивилизован свят заради т.нар. “български ужаси“. Цивилизованият свят няма как вече да игнорира българската освободителна кауза, която е била по-слабо известна от гръцката и сръбската“, разказва още историкът в ефира на “Нашият ден“.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.

“Санстефанският договор не е първият, месец преди Сан Стефано, тогава 19 януари 1978 г. се подписват “Основи на мира“ между оторизирани руски и османски представители, без които няма свърши войната. Това е руското условие за примирие."

Това каза в интервю за БНР историкът Петко Петков, преподавател във ВТУ, директно от връх Свети Никола.

“Още на 19 януари в Одрин се казва, че ще бъде създадено Княжество България върху всички земи, населени с българи. Това обаче звучи много общо, затова са уточнени пределите на решенията на Цариградската конференция от 1876 г., в която всички велики сили признават по-голямата част от българските земи“, казва още той в ефира на “Нашият ден“ и допълва:

“Цяла Македония, цялата област – Варненско и Шуменско, дори Централните Родопи – не са освободени от руските войски, което не е маловажна подробност, която вероятно много от хората не знаят. Това е един апостроф към този апотеоз и екзалтация, с която се приема Санстефанският мирен договор. Договорът не създава държава, а предвижда нейното създаване.

Българското княжество се създава в Търново по решенията на окончателния мирен договор – Берлинския. Държавата започва да функционира като самостоятелна институция едва през първата половина на 1879 г“, казва още той пред БНР. 

Чуйте пълния разговор в звуковия файл. 

Запис от Златния фонд на БНР с Константина Корчева, правнучка на знаменосеца на Самарското знаме – Никола Корчев.

Чуйте в звуковия файл. 

В един запис от 29 ноември 1950 г. от Златния фонд на БНР на Кръстьо Попов Янков, опълченец от Четвърта дружина, може да се чуе какво разказва опълченецът за святата клетва, която българите опълченци са дали пред Самарското знаме. В съхранения фрагмент той  разказва още и за боевете при Стара Загора, Шейново и Шипка.

Чуйте записа в звуковия файл. 

По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Националното външно оценяване след VII клас – време за промяна?

В "Нашият ден" посвещаваме време на една болезнена за цялото общество тема – моделът на Национално външно оценяване (НВО) след VII клас.   Гост в предаването е Ирина Манушева , един от инициаторите на петицията , подкрепена от образователни експерти, учители, директори, ученици, родители и граждани, за нужда от нов формат за оценяване в края на..

публикувано на 07.11.24 в 11:00

Как Столична библиотека обединява творци и публика – поглед от Петър Чухов

В рубриката "Темите на деня" гост беше Петър Чухов – изтъкнат поет, писател и музикант, който сподели своите виждания за изкуството и важността на културните инициативи в съвременния живот. Чухов говори повече за своята работа в Столична библиотека, която е място на непрекъсната културна активност и център за литературни събития. Петър Чухов –..

публикувано на 07.11.24 в 10:54

Многоликият свят на българската литература: Проф. Стойчева-Андерсон за наградите "Перото"

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден"  специален гост беше проф. Светлана Стойчева-Андерсон, преподавател в НАТФИЗ и член на журито на 10-ите литературни награди "Перото". В разговора тя сподели интересни наблюдения и коментари за съвременната българска литература. Проф. Стойчева започна разговора, като подчерта важността на..

обновено на 07.11.24 в 10:52

Изложбата "Български продуктов дизайн: мебели" събра над 100 гости в галерия "Сан Стефано"

Впечатляващо събитие за любителите на дизайна се проведе в галерия "Сан Стефано", разположена в комплекс "Сан Стефано Плаза". Откриването на изложбата "Български продуктов дизайн: мебели" привлече повече от 100 посетители, сред които дизайнери, архитекти, мебелни производители, журналисти и гости . Събитието е организирано от списание MD,..

обновено на 07.11.24 в 09:38

Поколението Z цени семейството си и не иска да емигрира

"Млада България" е проект на "Булевард България", в който заедно със социолозите от агенция "Насока" и различни експерти се изследват нагласите на поколението Z или съвременните млади хора в страната. Две представителни социологически проучвания обхващат широк спектър от теми– от страховете и мечтите, до ежедневните занимания и визията за развитие на..

публикувано на 06.11.24 в 13:25