Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата е внесен в парламентарните комисии и привлича вниманието на обществото. Богдан Милчев, председател на Управителния съвет на Института по пътна безопасност, споделя своето мнение по темата в “Нашият ден“.
Милчев изразява вярата си, че липсата на контрол в борбата с проблемите по пътищата се дължи на неефективното управление на транспортната система от страна на държавните институции. Въпреки че МВР провежда контролна дейност и хваща все повече нарушители, това не води до намаляване на броя на жертвите. Той смята, че причината за това е неправилното насочване и организация на контрола, което отбелязва наличието на недостатъци в нормативната база. Според него основната пречка е и съществуването на тежка комуникационна среда в цялата транспортна система.
“Иначе има контрол, ако се отвори сайтът на МВР и се види контролната дейност, ще се види, че с всеки изминал месец МВР констатира и хваща все повече нарушители. Това обаче не се отразява, като хващаме повече нарушители да има по-малко жертви, а напротив, показва, че контролът е неправилно насочен и организиран, което означава, че имаме дефицити в нормативната база“, посочва той.
Милчев подчертава още, че решаването на проблемите изисква действия и конкретни мерки във всички аспекти на транспортната среда – от изграждането на пътища до осигуряването на безопасност и контрол. Той подчертава и необходимостта от изменение на поведението на шофьорите и пешеходците, което не може да се постигне само чрез контрол. Милчев смята, че нито една страна няма достатъчно ресурси, за да контролира и въздейства на всеки нарушител, и насочва вниманието към саморегулирането на системата.
“Няма страна, която да разполага с такъв ресурс, че да контролира движението и да се въздейства на всеки нарушител. Второто нещо, необходимо е самата система да започне да се самоконтролира. Има необходимост от допускане на обществения контрол, публичността на дейността на институциите да стане явна“, казва той.
Той смята, че е необходимо обществото да има ясна представа за това какви действия се предприемат от институциите. Милчев също така разглежда корупцията като много важен фактор, който засяга транспортната система. Експертът признава, че дори ако се подобри контролът и законодателството, все още съществува сериозна корупционна среда, която е известна на всички.
Той изразява и възгледа си, че потребителите на транспортната система не трябва да определят какви мерки трябва да се предприемат, тъй като те не разбират добре сложността на този механизъм. Милчев смята, че промяната на културата на хората в пътното движение е от решаващо значение и ако не се промени, няма да можем да се справим с проблемите в продължение на много години. Той вижда културата на пътя като отражение на културата в обществото като цяло.
“Много е погрешно ползвателите на транспортната система да казват какво трябва да се направи, защото те не разбират. Това е един много сложен механизъм, ако променяме културата на хората, няма да можем да се справим поколения наред. Културата на пътя е резултат от културата в обществото“, посочва той в интервю за БНР.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Чуйте анкетата в звуковия файл.
В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg