За границите на грамотността, на превода, на културните търсения през езика – разговор в "Нашият ден" с доц. д-р Ани Бурова, литературен историк, критик, теоретик и специалист по превода, и доц. д-р Дария Карапеткова, преводач, преподавател и теоретик на превода.
За доц. Бурова, която преподава чешки език и бохемистика в рамките на специалност "Славянска филология" в Софийския университет, срещите със студентите стават все по-изненадващи. Сред младите доцентът открива такива с ярко изразен литературен интерес, както и такива, които тепърва развиват литературната си страст. Водещи фактори в обучението, по думите на доц. Бурова, са интензивното любопитство, жаждата за информация и все по-лесният достъп до опознаване на различни култури.
Доц. Карапеткова, която е преподавател по италиански език, допълва: "В случая с Италия, италианския език и култура, не можем да пренебрегнем изключително голямото очарование на държавата, цялостната културна политика, която е резултат на вековни постижения и целенасочено изработване на международен имидж."
На въпроса как в университета се преодоляват пропуските на образователната система, доц. Карапеткова отговаря: "Струва ми се, че все по-голяма тежест има индивидуалният фактор – индивидуалното отношение на всеки един преподавател, на всеки един, който е част от системата. Образованието е процес, който е двустранен. Той не зависи само от тези, които предлагат така наречения "продукт", но и от тези, които го получават. Ролята на индивида в този процес е все по-решаваща – харизмата, очарованието, ентусиазмът – това трябва да се наблюдава на всяка крачка от този процес. То трябва да бъде лична мисия и отговорност на всеки учител, както и кауза, интерес и страст на всеки ученик."
Според доц. Карапеткова с усещането за мисия може да бъде развит имунитет към системните експерименти и да се избегнат несъвършенствата и пропаданията в учебната програма.
Преводът и мястото на българската литература върху картата на света
У нас един от големите проблеми е стесняването на културната периодика – в частност и на литературната, смята доц. Бурова. Този тип издания се стремят да спазват образцов езиков стандарт и са изключително важни за средата. Що се отнася до навлизането на младите хора в писането, издания като "Литературен вестник" са незаменими, казва доцентът и допълва, че вестникът продължава да подкрепя млади писатели, студенти и дори ученици в първите им литературни стъпки. За съжаление с времето много от тези пишещи хора изоставят каузата поради житейски и финансови причини, заявява доц. Бурова.
Доц. Карапеткова очертава контурите на живата литературна среда в Италия, където интересът към литературната периодика е огромен и съществуват много престижни литературни медии и рубрики. Наблюдението, статистиката и коментарът на литературните процеси са обект на огромно внимание и конкуренция, а това води до ефекти на ниво продажби, престиж, литературни награди, читателски вкус, разказва доцентът. Политическият размах в Италия, по думите на доц. Карапеткова, е по-широк, което подсилва и интереса към преводната литература – включително към българската.
Междувременно темата за литературната критика у нас е болезнена. Над 10 000 нови заглавия излизат годишно в България. На този фон доц. Бурова смята, че сериозната литературна критика не достига до читателите и главна роля в това имат медиите – те трябва да са свързващото звено между критиците и широкия кръг читатели, да възпитават вкус и очакване в обществото. За разлика от описаната ситуация в Италия, в Източна Европа положението е подобно на това в България. "Сега има възможност за писане и превод на всякакви езици, достигане до всякаква публика, но това има и друга страна – сред това море от книги да се фокусира вниманието на кръг от читатели. За да се преодолее този проблем, са нужни усилията не само на литературните хора, а на цялото общество", заявява доц. Бурова.
И доц. Бурова, и доц. Карапеткова с тревога наблюдават обедняването на българския език в медийната и обществена среда, неговото стесняване и стилово опростяване. "Това, което трябва да се прави, е да се опитваме да обясним на колкото се може повече хора, че боравенето с езика не може да бъде безотговорно. Когато говорим, ние създаваме света около себе си", казва доц. Бурова. Доц. Карапеткова, от своя страна, заявява: "Всеки, който е в центъра на общественото внимание, трябва да бъде образец за изказ."
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
С какво ще изненада публиката третото издание на един от най-впечатляващите европейски фестивали на светлините – Lunar? Фестивалът Lunar ще се проведе между 9 май и 12 май 2024 г. в София . Над 20 артисти от цял свят ще разкажат истории, които провокират въображението и изненадат публиката чрез своите вълнуващи 3D мапинг проекции и светлинни..
Пасха или Песах е сред трите големи празника, които се отбелязват в Израел. Тази година той беше от 22 до 29 април, но бе помрачен отново от сянката на войната. Темата за заложниците на Хамас, чието завръщане се превърна в тлееща рана, остава болезнена за израелското общество и вдъхновява изкуството с различни пърформанси – дълги маси със самотно..
Театър-школа "Артистисимо" се завърна със седем награди от Втория международен фестивал за авторска детска и юношеска драматургия и песен в Чикаго, САЩ. Трупата бе удостоена с първа награда във втора възрастова група, в раздел "драматичен спектакъл" за постановката "Изгубената честна дума" от Иглика Пеева с режисьор проф. д-р Александър Илиев. Първа..
В епизод 540 "Трамвай по желание" среща своята публика с талантливата млада театрална режисьорка Анастасия Събева. Театърът навлиза в живота на Анастасия с известно закъснение. В ранните си години тя е запленена от пианото и планира музикална кариера. Но театралната академия и менторът проф. Здравко Митков обръщат посоката съдбовно към актьорското..
B галерия "Васка Емануилова" днес (30 април) се открива изложбата: "Ре/-Еволюция на жените. Смяна на ролите", съобщават организаторите. Изложбата включва 22 произведения на български художници от фондовете на Софийска градска художествена галерия, сред които Анета Дръгушану, Боряна Росса и Олег Мавроматти, Васка Емануилова, Мариела Гемишева, Севда..
СУ "Св. Климент Охридски" открива нова интердисциплинарна магистърска програма по астробилогия . За целите и възможностите, които предлага специалността,..
Като във всички отношения – между хората, между изкуствата, между световете в нас и извън нас, между това, което е тук, и това, което го няма – човек..
Международният ден на джаза се отбелязва от ЮНЕСКО всяка година от 2012-а насам, а предложението за това е на легендарния джазмен Хърби Хенкок – посланик..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg