Медиите – мощният инструмент за създаване на настроения

"Медиите се подготвят за редица предизвикателства през 2025 г., които вероятно ще включват нови атаки от страна на враждебно настроени политически лица, продължаващи икономически затруднения и битки за защита на интелектуалната собственост пред лицето на агресивни платформи, управлявани от изкуствен интелект (AI). Промените в търсенето в частност ще се превърнат в сериозен проблем за медийния сектор, който вече губи трафик от социалните мрежи и се опасява от спад от трафика от търсачките поради това, че AI интерфейси започват да генерират "репортажоподобни" отговори на запитвания за новини.

Американските избори също подчертаха нарастващата сила на алтернативната новинарска инфраструктура, която включва пристрастни фигури и създатели на съдържание, работещи често извън журналистическите норми. За тях понякога се твърди, че вече са надминали традиционните медии както по влияние, така и по доверие.

Въпреки тези трудности много традиционни медии остават оптимистични за предстоящата година – макар и не непременно за самата журналистика. Несигурните времена обикновено са добри за бизнеса, а перспективата за "отприщването на Тръмп" може да доведе до скок в уебтрафика и дори в абонаментите. Но това далеч не е гарантирано.

Едно от ключовите предизвикателства ще бъде да се възстанови връзката с аудиторията, която през последните години е загубила навика да потребява новини, и да се намерят начини за привличане на следващото поколение. Много медии ще се стремят да подобрят качеството на собствените си уебсайтове, да създават по-персонализирано новинарско съдържание и да инвестират допълнително в аудио и видео. С оглед на бързите промени в потребителските очаквания осъществяването на тези промени при спазване на основните журналистически ценности ще бъде ключово за поддържане на баланса през предстоящата година."

Така започва доклада си Институтът "Ройтерс" със заглавие: "Тенденции и прогнози за журналистиката, медиите и технологиите през 2025 година".

Поканих в "Мрежата" за коментар д-р Калина Петкова, преподавател в програмата "Семиотика, език и реклама" на СУ "Св. Кл. Охридски" и член на Управителния съвет на Българското дружество за връзки с обществеността.

Двете призми

"Моят поглед минава през две призми. Едната призма е тази, която е свързана с бизнеса, а другата призма е по-скоро изследователският интерес. В тази призма, която е свързана с бизнеса, през нея, в това изследване ми направи впечатление, че наистина за медиите, като бизнес, не са лоши очакванията. Над половината от запитаната стратегическа извадка от хората са дали добри перспективи. Включително и за България можем да кажем, че медиите доста се отварят напоследък към компаниите. Отворени са да водят разговор и да вкарват бизнеса в публичността по един малко по-различен начин.

Традиционно в България бизнес културата е нещо, което малко по-малко напредва и се развива. /.../ Все още, което може би идва от липсата на зрялост на средата, широката публика трудно работи с понятието за бизнес интерес в плана това дали този интерес е легитимен или не. Даже аз отивам една стъпка по-натам и считам, че тази особена боязън, която българските медии показват да си сътрудничат с компаниите, е част от причините публичната картина изобщо в България за това кои сме ние и какво представлява нашата държава да е така много страховита./.../

Когато говорим за корпоративен интерес, винаги има риск от глобалните пипала на корпоративния интерес, а у нас, в роден контекст, винаги има риск с думата "корпоративен" да кодираме едно малко по-различно нещо, което не е точно в стила на западните корпорации, ами визира едни наши неща, за които непрекъснато говорим по медиите и които са болезнено залегнали в публичността ни."

Корпоративно обагрените мрежи

"Много малко е вероятно да изчезнат световните информационни мрежи, защото те са плод на доста сериозни, дългогодишни натрупвания и най-вероятно на зависимости отвъд това, което ние можем да видим. Със сигурност утвърдените канали за създаване и разпространение на съдържание имат своята стойност..

Да, наричам ги "корпоративно обагрени" защото те са част, в известна степен, от някакъв глобален елит, който не съществува извън бизнеса и извън глобалната икономика, извън зависимостите, които владеят политиката, глобалната публичност и разпределението на потоците на глобалните капитали. Медиите все пак са много мощен инструмент за създаване на настроения, така че не можем наивно да си кажем, че те са много чисти и добри. Трябва да си даваме сметка, че много често и в рамките на легитимния интерес има конфликти, взаимно изключващи се гледни точки, търкания, а освен това, на глобално ниво, може да има интерес, който широката общественост да би възприела за нереден, ако и по закон някой път той да е легитимен."

Алтернативните информационни канали

"Доста изкушаващо е за някои зрели професионалисти в медиите да сложат просто знака Х и да кажат, че това не е сериозно, не е достоверно. Разбираемо защо е така. Когато зад теб стои ресурсът на една медия, можеш да проверяваш фактите, работиш с лична професионална мрежа, можеш да се осланяш на редактор, на екип и т.н., и ти е трудно да повярваш, че един човек, който е с един микрофон или с микрофон и камера, е достоверен източник. Въпросът е, че много от алтернативните канали представляват професионалисти, които по една или друга причина са се оказали извън медиите или представляват хора, които постепенно са се професионализирали. Както има тенденция на депрофесинализация, която е видна не само в медиите, но и в много сфери, има много дигитални технологии, има много неща, които ни подкрепят да свършим това или онова, и хората могат да правят музика, дизайн, какво ли не. Появяват се всякакви такива частни герои, та това нещо се наблюдава на терена на медиите, но това е едното явление.

Другото явление е, че хора, които не са били журналисти по първоначално професионално битие, започват да се квалифицират, започват да свикват да общуват с аудитория и ползват съществена професионална експертиза в някакво друго поле – психология, социология, политология. Има такива особено в западната палитра от подкастъри – хора, които наистина са се професианализирали във времето и ако по отношение на фактите понякога е трудно да се довериш на някой, който просто стои в някаква точка на света, нито може да изпрати репортер, нито може да присъства от първо лице там, по отношение на анализите и типа гости, които могат да се осигурят, алтернативните информационни канали предлагат малко по-сериозна свобода, отколкото напоследък глобалните информационни мрежи си позволяват. Бидейки част от по-голяма парадигма от самите себе си, всяка от тези мрежи, общо взето ясно, показва дали е по-скоро либерална, дали е по-скоро консервативна."

Медиите под преса

"Класическите медии със сигурност няма да изчезнат напълно от пейзажа. За мен лично най-застрашен е вестникът, защото хората, които имат навик да потребяват вестник, по естествен път ще стават по-малко. Това, което трябва да е по-бързо и да живее в по-къс цикъл, няма да може да живее на хартия, но нещата, които имат по-дълъг жизнен цикъл, ще останат – научни издания, специализирани тематични издания, и няма значение дали са за интериорен дизайн, или за екстремен спорт, нещо такова би могло да живее на хартия. Може би дори сериозни седмични, дали месечни анализи, биха могли да живеят на хартия. Със сигурност модата ще остане на хартия също, защото там чувството да носиш важно списание в ръка и да тропаш с токче няма да се премахне. Така че има много неща да останат на хартия, но класическият вестник, по начина, по който го познаваме с миризмата на прясното мастило сутрин, трудно ми е да си представя, че той има дълъг хоризонт пред себе си.

По отношение на другите медии, то те са много по-пригодни към адаптация към онлайн средата./.../"

Обществените медии

"Те са един от форматите, на които трябва да заложим повече, според мен. Аз съм участвала в проекти, които наблюдават медийната среда в България и мога да кажа, че в годините обществените медии показаха най-малка чувствителност към този феномен, който описахме със CNN и Тръмп. Дали един говорител е много атрактивен или не, дали произвежда някакви вицове или топ новини, това много малко променяше поведението на обществените медии и вниманието, което му отдават, т.е. дори една важна публична фигура да е безкрайно атрактивна, обществените медии отделят един минимум от внимание, който се налага да бъде отделено, заради важността на позицията, а ако някой се окаже много атрактивен, обществените медии ще го покрият може би малко повече информационно, но малко повече и няма да избухнат така, както частните медии, които се завъртат изцяло около него, защото е много атрактивно.

Имайки предвид, че всичко това, колкото и мъгляво да ги описахме като корпоративни практики, зависимости и лостове за влияние, всъщност не докосват обществените медии по този начин, по който докосват медиите като бизнес, и това дава една по-различна свобода. Знаем, че в България традиционно сме се притеснявали от ролята на държавата, но годините на демокрация показаха, че ролите на бизнес – държава – медии и т.н. трябва да се балансират взаимно. Да сме във взаимовръзка. Тук проблемът в бъдеще би бил как да разширим обхвата, как да преформатираме по подходящ начин така, че все повече хора да израстват с навика да ползват обществените медии."

Цялото интервю можете да проследите в звуковия файл.