Радиоенциклопедия

от понеделник до сряда
от 16.30 до 17.00 часа

Пътуване без граници в пространството, времето и идеите, за което фантазията и творческото любопитство са само предпоставка. Следват безброй срещи и разговори с учени, изследователи, професионалисти, сладкодумни разказвачи, часове записи, ровене в книгите и мрежата, отсяване, преживяване, рисуване на картина със звук и музика. Така се родиха повече от 200 поредици, близо 1000 30-минутни предавания за астрономия, история, математика, биология, пътешествия, краезнание, археология, кино, архитектура, видни личности, педагогика, езикознание, паркостроителство, етнография, традиционен бит, мода, занаяти, природни феномени, гастрономия, етика, философия и т.н. и т.н.
Като документално богатство, професионално и познавателно равнище Радиоенциклопедията на програма „Христо Ботев“ е уникална продукция, отговаряща в най-висока степен на целите на общественото радио.
Честит юбилей, скъпи колеги и слушатели. Продължаваме нататък!

Слушателите на програма „Христо Ботев” знаят много. Но като истински последователи на Сократ и неговата максима „Аз знам, че нищо не знам”, колкото повече знаят, толкова повече искат да научат. В нашите радиоенциклопедии природни феномени разказват приказки от скали и вода, опознаваме културата на света чрез храните и танците на различните народи, тренираме културата на ума и разума чрез популярна философия и психология, търсим ново познание за историята, човешката сексуалност, бойните изкуства, географските открития и личностите, свързани с тях, изправяме астрономията срещу астрологията, не се страхуваме да борим скуката дори с математика без формули. Всеки месец се излъчват по три сериала. Обединени са в цикли с различни водещи по взаимно допълващи се теми в рамките на поредицата като всеки ден от седмицата, в който са излъчвани, е заделен за съответната поредица.

Екип на предаването: Венета Гаврилова, Михайлина Павлова, Николета Атанасова, Василена Мирчева, Бойко Ламбовски, Зорница Гъркова, Цвета Николова, Георги Стефанов, Диляна Трачева, Елинка Величкова, Цветославия Бахариева и др.

Публикации

Ято диви гъски.

Радиоенциклопедия „Да живееш в група”: Въздухът като групова стихия

Защо груповото поведение на враните и дивите гъски се оказва достатъчен довод, за да повярваме, че те са изключително интелигентни птици? Как комуникацията в едно ято предизвиква дори физиците да се питат: какъв е усъвършенстваният от еволюцията механизъм,..

публикувано на 06.10.11 в 14:56

Радиоенциклопедия „Тайните на човешкото тяло”: Необятната вселена на човешкото тяло

Познаваме ли тялото си? Как човекът е опознавал постепенно организма си от древността до днес, как е откривал значението на различните органи? В първото предаване от поредицата ще представим неизвестни любопитни факти за човешката анатомия, за..

публикувано на 04.10.11 в 11:00
Самуиловата крепост в Охрид.

Радиоенциклопедия „Драми и митове на балканска сцена”: Самуил и родовата памет на Комитопулите

На какво се дължи дълговечната памет за Самуил? Как се интерпретират сюжетът за ослепените Самуилови войни и драмата на братоубийството на Балканите и в западноевропейската литература? Кой в действителност е последният владетел на Първото българско царство..

публикувано на 04.10.11 в 08:30

Радиоенциклопедия “Да живееш в група”: Инстинктите при социалните насекоми

Разказ на двама ентомолози и един арахнолог за йерархията, комуникативните и организационни умения в обществата от термити, пчели, мравки и паяци, живеещи в своеобразни колонии сред джунглите на Амазонка, накарали учените не случайно да ги обособят в..

публикувано на 30.09.11 в 13:42

Радиоенциклопедия “Да живееш в група”: От глутницата до лъвския прайд

Какво превръща вълчите глутници и лъвските прайдове в добре работещи екипи и какво можем да научим от тях за екипния труд? Как общуването с човека накара вълка Терес, който носи и ¼ кучешка кръв във вените си да припознае своя стопанин като лидер на..

публикувано на 29.09.11 в 14:15
Във френския героичен епос „Песен за Ролан” се споменава и българският владетел кан Тервел.

Радиоенциклопедия „Българите в културната памет на Европа”: Български сюжети в Стара Европа

Колко дълга е историческата памет: български персонажи в старофренския епос за Карл Велики – „Песен за Ролан”; как едно поражение поражда най-хвалебствения летописен текст за българите близо два века преди създаването на Аспарухова България; кръстителите на..

публикувано на 17.09.11 в 11:03
Църквата „Свети Четиридесет мъченици” във Велико Търново, където е обявен актът на независимостта на България.

Радиоенциклопедия „Българите в културната памет на Европа”: Предвидими ли са българите за Европа

Българските национални идеали след Освобождението и ключът към прословутата ни „непридвидимост”: обявяването на Независимостта на България – и формален акт, и повод за европейска криза; разбираема ли е българската ориентация в големите конфликти на ХХ век:..

публикувано на 16.09.11 в 08:54
Църквата ротонда „Св. Георги” е най-старият архитектурен паметник в София и единствената запазена до покрив постройка в града, датираща от римската империя. Появата ú съвпада с момент на голям разцвет на Сердика, като един от най-големите и значителни римски градове на Балканския полуостров. Едната от сградите (на снимката) има римска отоплителна система „хипокауст”.

Радиоенциклопедия „Българите в културната памет на Европа”: Българите и българските земи в европейската християнска история

В предаването „ще покажем” Сердика като един от ранните центрове на християнската цивилизация: има ли основания още в античността да открием зародиша на известната в много по-късни времена софийска Света гора; разпространение на християнството из днешните ни..

публикувано на 07.09.11 в 09:13
„Съединена България” - литография от Николай Павлович (детайл)

В „Радиоенциклопедия” всeки вторник през септември: „Българите в културната памет на Европа”

Българската премиера на европейска сцена Предизвикателствата на Съединението - българската политическа премиера след Освобождението: каква е представата за България и българите след дългите векове на погубена държавност; влияние на различните религиозни..

публикувано на 23.08.11 в 11:19

Поредицата ”Ние в картографията на Изтока и Запада”: всяка сряда до края на юли

27 юли Българският феномен в картографията Как да си обясним, че във вековете на османско владичество България продължава да се изобразява на картите на света - основни области, исторически градове през античността и средновековието; как е отразена..

публикувано на 14.07.11 в 09:48