Какво означава вълната на насилие, която като че ли се отприщи след случая с 18-годишната Дебора от Стара Загора? Има ли предупредителни сигнали за насилие в семейството, какъв е профилът на насилниците, и има ли психологически техники за неутрализиране на хората, склонни да използват физическа сила. Коментира психотелесният терапевт Кремена Станилова. С нея разговаря Радка Петкова.
- Как си обясняваме толкова жестокост, толкова насилие над един човек. Защо се случва това?
- .......истината е, че в нас дреме едно животно в онзи смисъл, че нямаме социален контрол или осмисляне, когато сме импулсивни и нямаме изградена личностова структура, за да осъзнаваме какво правим на другия човек. Или най-малкото може да осъзнаваме, но да няма грам емпатичност към другия човек. Така че винаги в нас има една такава енергия, която е разрушителна.
Въпросът е, че когато имаме изградени здрави личностови структури, ние търсим решения, които са добри за нас, добри и за другите и имаме социално отговорно поведение, емпатично. Докато тук вече говорим за някаква и психопатия, и социопатия, нещо извън нормата.
- Тоест човекът, който го е извършил според вас е извън нормата или на границата?
- Ами предполагам, защото такова едно насилие не е оправдано особено когато е с особена жестокост. Това е изведен до краен предел садизъм. Сега трябва да сме абсолютно откровени и честни пред нас самите - садизмът и мазохизмът са част от болната агресия.
- И една динамика в отношенията, нали?....
- Точно така......Защото когато ние се закачаме към определен такъв случай, може би някакви части от нас се закачат. Но в нас има и един садист има и един мазохист, макар че в може би в много по-малка степен проявяваме това. Ние всички се шокираме от подобно нещо, но отдолу зад шока ни може да стоят много неща. В триъгълника на Карпман, ние въртим едни роли на контрол, на преследвач, или насилник, жертва и спасител. И обикновено когато сме в ролята на спасителя или този, който се възмущава как е възможно, опитва се да реши някак си нещата, и то доста напористо, твърде възможно е спасителят да се е дистанцирал от себе си, от собствения си вътрешен насилник или пък жертва. Защото е много по-социо, приемливо да съм спасител, отколкото да си призная, че може би в мен има един насилник.
Истината е, че аз много обичам да наблюдавам комуникацията, нали това е сферата, в която работя. Най-добре този тип садистично общуване се проявява дори от хора, които се манифестираха като спасители в този казус. Тоест онова, което виждаме като крайно проявление, тази физическа жестокост, често е плод на много дълго време неглижиране на садистично поведение, емоционално насилие по-скоро в садистичния спектър. Но пък трябва да знаем, че садистът или насилникът винаги е някъде мазохист или жертва. Тоест не може да сочим непрекъснато с пръст. Да, жертвата е тази, която е потърпевша, но ние не знаем дори и динамиката /в отношенията, бел.ред./ как тече.
.....какво се е случило, как се е случило? Защото жертвата, макар и потърпевша, тя има своя принос да е там. Не казвам, че жертвата е виновна, но ние ще се откачим от такъв тип и комуникация, и взаимоотношения когато осъзнаем, ако аз съм в ролята на жертва, защо стоим. Може би е имало други белези, които аз не съм забелязала. Може би съм неглижирала много белези на психическо насилие. Истината е, че аз наблюдавам, че много хора дори не разбират, че това е насилие, което се случва...
Казахме, че физическото насилие, е физическо насилие, ОК. Ясно е - ако ни бият, ако ни измъчват, ако дори посягат на имуществото ни, да кажем лишат ни от дом, тоест правят нещо спрямо тялото ни...
.... докато психическото насилие е доста размито и не си даваме сметка, че ние много често сме психически насилници. Примерно ако упражняваме игнор непрекъснато, неглижираме определени неща, цупим се във вкъщи, или пък на приятели и ги наказваме с мълчание. Това е садистично.
.... как държавата се отнася към гражданите? Виждате игнор или неглижиране има непрекъснато от управляващите, когато масата кажат определени неща. Не - те имат друг дневен ред. Това си е насилие! Този референдум примерно, който отхвърлиха и минаха през една граница законова и казаха "Не, вашите гласове не са важни". Това е садизъм, само че ние не ги забелязваме тези неща.
Примерно контрола, задушаващата ревност, двойните стандарти и обезценяването....
Вижте в политическото говорене непрекъснато има обезценяване на политическия противник. Сексуални подигравки и омаловажаване. Това е садизъм.
И това се лее повсеместно навсякъде - и от народните ни избраници, като почнем от главата, нали рибата се вмирисва от към главата и стигнем до последния обикновен човек.
- А за профила на насилника?
И понеже ние говорихме за профила на насилника...
Не можем да кажем, че насилникът е нискообразован. Една голяма част от насилниците, перфидните насилници са високообразовани, със статус и дори уважавани в обществото, добре поставени в обществото и социо комфортни.
В същото време дори и борци за каузи.... Когато видим, че някои много се закачат за някаква социална кауза, трябва да видим компенсаторно какво има отзад, дали пък не е неосъзнато нещо, което човек не е отработил.
Така или иначе насилникът няма социален статус, може да бъде много ниско образован, може да бъде и високообразован. Тук белегът на насилника е, че той има едно много силно чувство на контрол, липса на чувство за срам и липса на емпатия или може да играе емпатия, но същото време да няма.
Във вечер на добрия вкус към поезията, виното и китарните строфи се превърна творческата среща на Роса Соколова и Иво Георгиев във винарска изба в Момчилград. Поетесата Роса Соколова бе приготвила свои издавани и неиздавани строфи и изпълни пространството с естетиката на тиха изповед и атмосфера, като на среща с приятели, а Иво Георгиев..
На 26 март отбелязваме Деня на Тракия - дата, свързана с подвига на българските воини, паднали край Одрин и из тракийските полета, както и с паметта на хилядите тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на родината. Тракийското дружество "Георги Сапунаров" - Хасково и читалище "Тракия 2008" - Хасково подготвят специална програма, посветена на..
Как се прави ирландска яхния? Тя прилича много н а нашата яхния с лук и картофи , само че се прави с любимото на всички ирландци агнешко месо. Агнешкото месо в ирландската яхния се подправя само с черен пипер и сол, а в миналото врящата още тенджера се е слагала в кутия , и покривала със сено или вълна, така ястието се е досготвяло и..
Арх. Петя Назърова, бивш главен архитект на община Кърджали, излезе с предложение за промени в законовите разпоредби, за да се пресече възможността за появата и на други казуси като този на сем. Силвия и Георги Барутчиеви от Кърджали. Мъжът е прикован към инвалидна количка след преживяно заболяване. Съпругата му е намерила възможност да..
Сагата на сем. Силвия и Георги Барутчиеви продължава. Мъжът е прикован към инвалидна количка след преживяно заболяване. Съпругата му е намерила възможност да кандидатства по програма на социалното министерство за помощ за изграждане на платформа, чрез която Георги да може да преодолява стълбищата с количката и да има по-пълноценен живот. За да..
"Това събитие ще се случи във винарската изба в Момчилград , нетрадиционно да посрещнем пролетта в една виногрейна прегръдка. Китарата, поезията и виното в самата винарна, сред бъчвите, с много стихове, с много настроение и, разбира се, с желание за споделеност. - Не е толкова често срещано да се представя стихосбирка или..
Колкото и вятърничаво да поглеждат на родителските предупреждения за опасностите, които дебнат в социалните мрежи, на децата трябва да се говори за това. Такова може да се обобщи мнението на кърджалийски майки, свързано с пребиваването на наследниците им в интернет и профилите им в различните приложения. В масовия случай родителите са..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478