Първият български авиоконструктор Асен Христов Йорданов.

„Самолетът се облита, както се казва на авиационен език, от един от най-добрите пилоти по това време – героят от Балканската война Радул Милков – разказва Веселина Чакърова. – Комисията, която наблюдава полета, заключава, че конструкцията „Експрес”, преименувана по-късно на „Йорданов-1”, е годна за летене и я признава за първия български самолет, а 19-годишния Асен Христов Йорданов - за първия български авиоконструктор. Няколко години по-късно, през 1921 г. в САЩ се организира конкурс за обиколка на земното кълбо със самолет. Разбирайки за конкурса, Асен Йорданов, който още на 16 години завършва училището на Блерио за пилоти във Франция, решава да участва. Конкурсът за съжаление пропада, но младият Асен остава в страната на неограничените възможности и решава да преследва мечтата си. Започва своята кариера като чирак в различни авиационни фирми. Постепенно успява да стане конструктор, след това тест пилот във фирмата „Къртис-Райт”, до момента, в който основава собствена авиационна корпорация “Jordanoff aviation company”, която работи изключително добре с Военновъздушните и Военноморските сили на САЩ. Така той успява да реализира мечтата си - да бъде авиоконструктор. За съжаление не в България.”

Веселина Чакърова признава, че на бюрото й, до снимката на дъщеря й е и тази на Асен Йорданов, защото за нея той е олицетворение на българския гений. Историята на авиацията в България започва на практика три години по-рано. През 1912 година, само 9 години след първия полет на братята Райт, Георги Божинов създава конструкция, която не е могла по това време да бъде патентована в родината му и той заминава за Франция, където това се случва. Дори му предлагат този самолет да бъде серийно-строен там, но поради патриотични възгледи Божинов отказва и се завръща в България. За съжаление това е в навечерието на Първата световна война и правителството няма възможност да го подпомогне. Така самолетът му става реалност едва през 1925 година. Музеят на авиацията пази и до днес този самолет, който разкрива в най-малките детайли, как са изглеждали летателните машини от онова време. Следващата стъпка е серийното производство.

Производство на българските самолети „ДАР 3” (Държавна аеропланна работилница).

„Едва от 1926 година в Казанлък започва да функционира Държавната аеропланна работилница, където се създават много серии на самолетите ДАР – обяснява Веселина Чакърова. – Това са самолети, които се използват от българските ВВС. По-късно в Казанлък от 1930 година, съвместно с италианската фирма Капрони, започва строителството на друга конструкция. В производството й се изявяват много родни инженери като Кирил Петков, невероятният Цветан Лазаров, който малко по-късно през 1947 година създава първия напълно български серийно строен самолет – „Лаз 7”.

„Лаз 7” е самолет, разработен в Държавната самолетна фабрика - Ловеч.

Той е произведен в две серии - първата от 160 бройки, а втората от 150 за нуждите на ВВС. „Лаз 7” е и последният серийно-строен самолет в страната ни. Строителството му приключва през 1954 година и оттогава до сега в нашия музей се съхранява само паметта за самолетостроенето в България.”

„Арадо Ар 196" е германски хидроплан от периода на Втората световна война.

Музеят на авиацията в Крумово притежава няколко уникални самолета какъвто е хидропланът „Арадо 196 А3 Акула”. Той е произведен през 1937 г. в Германия и е доставен в България през 1943 г. Предназначен е за борба с подводни и надводни лодки. Друг уникат е спускаемият апарат на космическия кораб „Съюз 33”, с който през 1979 г. е осъществен полетът на първия български космонавт Георги Иванов. Сред интересните експонати е и българският „Лаз 7”, конструиран от проф. Цветан Лазаров. Като макет може да бъде видяно и най-новото попълнение в българските ВВС - вертолетът „Кугар 701”. Веселина Чакърова с болка признава, че е щастлива, че се занимава с миналото и историята на самолетостроенето в България, защото днес за настояще и бъдеще на този отрасъл в авиацията не може да се говори.

„Това е един изискващ много инвестиции бранш, който в момента се ръководи от доста по-богати от нашата страна държави – казва тя. - Може би, ако някога през 1954 година самолетостроенето по една или друга причина не е било преустановено, щяхме да имаме някакви традиции днес, но по мое скромно мнение към днешна дата не може да говорим за самолетостроене в България.”