Димитровски месец – така наричали някога десетия месец от годината. Името идва от Димитровден – един от най-големите празници в народния календар. Наричат го още Митровден или Разпус. И до днес са запазени редица обичаи и вярвания, свързани с Димитровден. А съвременните българи с удоволствие си припомнят приказки и легенди за светеца. Църковният празник е в чест на светия великомъченик Димитър. Роден в град Солун през ІІІ век, той бил възпитан като християнин. Добре образован и надарен с много качества, известно време Димитър заемал висок военен пост. Баща му бил градоначалник на Солун – част от Римската империя по онова време. След смъртта на баща си, младият човек на свой ред бил назначен за градоначалник. Заради това, че разпространявал Христовата вяра, бил хвърлен в затвора, а по-късно убит. Още приживе извършвал чудеса. Лекувал и давал упование дори и от тъмницата. Чудотворни изцеления се извършвали и в малкия храм, построен на гроба му. Църковните песнопения пресъздават достойнствата на Св.Димитър според неговото житие. В народните приказки и легенди образът му донякъде се покрива с християнската представа. Народът ни го описва като смел войн, закрилник на бедните и слабите.

“Георги лято носи, Димитър – зима” – гласи поговорката. Според народните представи свети Георги и свети Димитър са братя-близнаци. Ето и най-разпространената легенда: Имало един беден човек, който всеки ден ходел за риба. Веднъж уловил малка рибка. Тя му заговорила с човешки глас и го помолила да я пусне. Човекът се прибрал този ден без риба. След време пак хванал същата рибка, но тя вече била пораснала малко. Пак я пуснал. Това се случило още веднъж. Решил той отново да я върне във водата, но рибката рекла: "Човече, сега не ме пускай. Занеси ме у вас и ме изяжте с жена си. После зарови костичките под яслите на кобилата." На бедняка му било жал за рибката, но я послушал. Не след дълго жена му родила две момчета, а кобилата две жребчета. Кръстили едното момче Димитър, а другото – Георги. Расли момчетата и станали големи момци. Веднъж оседлали порасналите жребчета и тръгнали по широкия свят. Застанали на кръстопът. Георги тръгнал наляво, а Димитър – надясно. Минало много време и Димитър получил знак, че брат му е в беда. Тръгнал да го търси, но намерил само коня му – Георги бил изяден от лами. Димитър успял да накара ламите да върнат душата на брат му. Близнаците яхнали конете и станали светци. Така отишли на небето и започнали да помагат на хората.

Покровител на зимата и студа, Димитър има дълга бяла брада, от която изсипва снега – така го описва народната представа. Денят му се счита за начало на второто полугодие – край на стопанските дейности, край на строежите. Ето защо Димитровден се чества и като официален празник на строителните работници. На някои места у нас наричат празника Разпуст. На този ден някога освобождавали ратаите и слугите. Със схващането, че Свети Димитър определя стопанския цикъл, е свързана приказката за това как веднъж попаднал в затвора. Само че в тази история неговият брат се нарича Михаил. Събрали се вси светии небесни и отишли на тъжат пред Бога, че някой запалил Света гора и манастирите. Набедили братята Димитър и Михаил. Три години лежали в затвора, три години ратаите си деня не знаят, работата на овчарите край няма, капка дъжд не заваляло. Света Петка и Света Неделя – роднини на двамата братя, се облекли в черно и зелено и отишли да молят Бога да пусне Димитър. "Не е Митре за пущане!" – отговорил Бог. Тогава двете светици отишли при Божата майка. В нея били ключовете от тъмницата. Тя измолила от сина си да пуснат Димитър, та да се възстанови редът по света.
На Димитровден започвали годежите и сватбите. На празника момите играели т.нар. "сглядно хоро" / от "сгляда, сгледа" – избор на мома/ пред ергените и техните родители. По традиция празникът и до днес се отбелязва с фамилни и общоселски събори, а песните и хората са неизменна част от тях. Вярва се още, че ако луната е пълна на Димитровден, кошерите ще са пълни с мед, а кошарите с агнета.

Обредността около празника се свързва преди всичко с почит към светеца, който закриля наемните работници, строителите и др. Както и носещите името Димитър /Димитрина/ и неговите производни – Димитричка, Димо, Митра и още много други. Според една от последните статистики, името Димитър е едно от най-разпространените у нас. Традиционната трапеза на празника е богата – петел за именника или кокошка за именницата. Както и курбан от овче месо, печени ябълки, рачел от тиква. На Димитровден се извършва и обичаят "полазване" – старинна практика да се гадае в този ден по първия гост в дома. Вярва се, че ако в къщата първо влезе момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако посетителят е добър, сръчен и имотен човек, годината ще е здрава, богата и успешна.

Димитровден е и повод човек да преосмисли приоритетите си, както бихме казали днес. В много народни песни се разказва за важни житейски решения, направени именно в деня на чудотвореца.