Димитровден – обичаи и вярвания

В народната празнична традиция неотменно присъства обичая на Димитровден да се прави курбан - за здраве, берекет и плодородие...
Снимка: БГНЕС

2010-10-20-054_1.jpgДимитровски месец – така наричали някога десетия месец от годината. Името идва от Димитровден – един от най-големите празници в народния календар. Наричат го още Митровден или Разпус. И до днес са запазени редица обичаи и вярвания, свързани с Димитровден. А съвременните българи с удоволствие си припомнят приказки и легенди за светеца. Църковният празник е в чест на светия великомъченик Димитър. Роден в град Солун през ІІІ век, той бил възпитан като християнин. Добре образован и надарен с много качества, известно време Димитър заемал висок военен пост. Баща му бил градоначалник на Солун – част от Римската империя по онова време. След смъртта на баща си, младият човек на свой ред бил назначен за градоначалник. Заради това, че разпространявал Христовата вяра, бил хвърлен в затвора, а по-късно убит. Още приживе извършвал чудеса. Лекувал и давал упование дори и от тъмницата. Чудотворни изцеления се извършвали и в малкия храм, построен на гроба му. Църковните песнопения пресъздават достойнствата на Св.Димитър според неговото житие. В народните приказки и легенди образът му донякъде се покрива с християнската представа. Народът ни го описва като смел войн, закрилник на бедните и слабите.

“Георги лято носи, Димитър – зима” – гласи поговорката. Според народните представи свети Георги и свети Димитър са братя-близнаци. Ето и най-разпространената легенда: Имало един беден човек, който всеки ден ходел за риба. Веднъж уловил малка рибка. Тя му заговорила с човешки глас и го помолила да я пусне. Човекът се прибрал този ден без риба. След време пак хванал същата рибка, но тя вече била пораснала малко. Пак я пуснал. Това се случило още веднъж. Решил той отново да я върне във водата, но рибката рекла: "Човече, сега не ме пускай. Занеси ме у вас и ме изяжте с жена си. После зарови костичките под яслите на кобилата." На бедняка му било жал за рибката, но я послушал. Не след дълго жена му родила две момчета, а кобилата две жребчета. Кръстили едното момче Димитър, а другото – Георги. Расли момчетата и станали големи момци. Веднъж оседлали порасналите жребчета и тръгнали по широкия свят. Застанали на кръстопът. Георги тръгнал наляво, а Димитър – надясно. Минало много време и Димитър получил знак, че брат му е в беда. Тръгнал да го търси, но намерил само коня му – Георги бил изяден от лами. Димитър успял да накара ламите да върнат душата на брат му. Близнаците яхнали конете и станали светци. Така отишли на небето и започнали да помагат на хората.

Покровител на зимата и студа, Димитър има дълга бяла брада, от която изсипва снега – така го описва народната представа. Денят му се счита за начало на второто полугодие – край на стопанските дейности, край на строежите. Ето защо Димитровден се чества и като официален празник на строителните работници. На някои места у нас наричат празника Разпуст. На този ден някога освобождавали ратаите и слугите. Със схващането, че Свети Димитър определя стопанския цикъл, е свързана приказката за това как веднъж попаднал в затвора. Само че в тази история неговият брат се нарича Михаил. Събрали се вси светии небесни и отишли на тъжат пред Бога, че някой запалил Света гора и манастирите. Набедили братята Димитър и Михаил. Три години лежали в затвора, три години ратаите си деня не знаят, работата на овчарите край няма, капка дъжд не заваляло. Света Петка и Света Неделя – роднини на двамата братя, се облекли в черно и зелено и отишли да молят Бога да пусне Димитър. "Не е Митре за пущане!" – отговорил Бог. Тогава двете светици отишли при Божата майка. В нея били ключовете от тъмницата. Тя измолила от сина си да пуснат Димитър, та да се възстанови редът по света.
На Димитровден започвали годежите и сватбите. На празника момите играели т.нар. "сглядно хоро" / от "сгляда, сгледа" – избор на мома/ пред ергените и техните родители. По традиция празникът и до днес се отбелязва с фамилни и общоселски събори, а песните и хората са неизменна част от тях. Вярва се още, че ако луната е пълна на Димитровден, кошерите ще са пълни с мед, а кошарите с агнета.

Обредността около празника се свързва преди всичко с почит към светеца, който закриля наемните работници, строителите и др. Както и носещите името Димитър /Димитрина/ и неговите производни – Димитричка, Димо, Митра и още много други. Според една от последните статистики, името Димитър е едно от най-разпространените у нас. Традиционната трапеза на празника е богата – петел за именника или кокошка за именницата. Както и курбан от овче месо, печени ябълки, рачел от тиква. На Димитровден се извършва и обичаят "полазване" – старинна практика да се гадае в този ден по първия гост в дома. Вярва се, че ако в къщата първо влезе момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако посетителят е добър, сръчен и имотен човек, годината ще е здрава, богата и успешна.

Димитровден е и повод човек да преосмисли приоритетите си, както бихме казали днес. В много народни песни се разказва за важни житейски решения, направени именно в деня на чудотвореца.

Още от рубриката

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св...

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Предстои вторият национален конкурс „Пазители на българското“

Младият Костадин Михайлов сбъдва мечтите си не само като изкусен странджански певец. Преминал през детската школа „Нестинарче“ под ръководството на известната народна изпълнителка Златка Ставрева, той е завършил музикалната паралелка на СОУ „Добри..

публикувано на 02.11.18 в 08:00

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е..

публикувано на 12.10.18 в 11:18