Людмила Радкова – българският глас в трупата на Горан Брегович

Людмила Радкова – българският глас в трупата на Горан Брегович

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В края на годината с указ на президента на Република България бяха отличени творци от различни области. Сред тях бяха и две народни певици – Людмила и Даниела Радкова, които участват в проекти на Горан Брегович. Техните имена у нас са известни на сравнително тесен кръг почитатели на фолклора ни. Но участието им в интензивната концертна дейност на известния сръбски музикант, е допринесло изключително много за популярността на страната ни. Те изпълняват вокалните партии в програмата. Излизат на сцената в български носии, а като своя визитна картичка представят поне една българска народна песен. Горан Брегович казва, че те са неговият талисман.

Людмила Радкова е завършила Националното музикално училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев" – гр. Котел. По-късно става солистка на националния ансамбъл със същото име. Там работи около 15 години, но заради огромния брой ангажименти с Горан Брегович се налага да напусне. Като солистка на ансамбъл "Филип Кутев" Людмила взе участие в стотици концерти и записи. И до днес тя подчертава огромната роля, която е изиграл престижният състав в изграждането й като професионалист.

"Там израснах най-много – разказва тя. Много съм благодарна на композитора Стефан Драгостинов и народната певица Мария Лешкова, които винаги са ми помагали в изработването на репертоара. Мога да кажа същото и за г-жа Елена Кутева и Георги Генов, които по-късно ръководеха ансамбъла. Едновременно с работата си там, започнах да пътувам с оркестъра на Горан Брегович. Не е за вярване, но вече 16 години “пея на колела”. Има моменти, които преобръщат живота ти. За мен това беше срещата с Горан Брегович. Той търсеше певица за музиката към филма на Емир Костурица “Ъндърграунд”. Тогава очаквах раждането на дъщеря ми Маргарет. В доста напреднала бременност участвах в записите. Когато детето ми стана на пет месеца започнах да пътувам. Според мен най-голямото щастие на света е да работиш това, което ти е на сърцето и душата. Програмата, която представя Горан Брегович и неговият бенд доста се промени през годините. В началото изпълнявахме неговата музика към филмите “Ъндърграунд” и “Кралица Марго”, които получиха големи награди, станаха известни по цял свят. На сцената излизаха около 40 музиканти. По-късно дойде албумът “Музика за сватби и погребения”, последва “Алкохол”. Сега пиесите са по-весели, по-забавни, а бендът – по-малък. Изнасяме концерти главно във Франция и Италия. През последната година все по-често ни канят в Русия. Съвсем скоро участвахме в коледния концерт за представителите на руското правителство. Навръх Нова година отново сме в Русия. А в началото на януари предстои турне в Чили със спектакъла “Кармен”. Подготвяме и нов проект с музика от филма “Кралица Марго”.

Много красиви народни песни е записала Людмила Радкова. Изпълнява ги с вдъхновение и майсторство. Шоуто, в което участва, представя авторската музика на Брегович - балканска, талантлива, но и доста различна от предишния й репертоар. Липсва ли й българската музика, има ли планове за нови проекти – ето отговорът й.

“Много ми липсва народната песен. Това е моят живот. От дете пея, израсла съм с народната музика. Отдавна правих записи. Скоро не се очертава възможност, макар че искам. Ангажиментите ми с Горан са за година напред. Работим много и не мога да правя планове за друго. Дори вестта за президентския указ получих по време на турне. Майка ми беше чула по радиото и се обади да ми съобщи. По-късно бяхме поканени в президенството. Заедно с поп-певците Йорданка Христова, Васил Найденов, група “Щурците” и др. Президентът каза по няколко думи за всеки. Беше прекрасно преживяване.”

Тази статия

Споделете

Людмила Радкова – българският глас в трупата на Горан Брегович

Споделете

Още от рубриката

За легендарния родопски гайдар Дафо Трендафилов - с любов и възхищение

Ritmos Negros – афро-перуанска музика в България

Минко Ламбов за Shaka Zulu Orchestra и една „класическа“ премиера