„Внимавайте с любовта – вечна е! Внимавайте с любовта – наистина е.” Тома Марков – “Luizza Hut”

“Luizza Hut” е и аудиокнига с гласа на Тома Марков.
„Реших да направя нещо и за онези, които не са
свикнали да държат книга в ръцете си. Така и те ще могат да си пуснат диска в колата, да тръгнат за Варна и да се озоват в Перу” – казва той.
„След милиционерите, актьорите и програмистите, най мразех журналистите. Днес трябваше да дам интервю… „Добър ден” – каза журналистката. Работеше за Националното радио – жена без възраст, тяло без форма”.

Този миниатюрен откъс от новия, трети поред роман на Тома Марков – “Luizza Hut”, изпълва със съдържание емоциите и вълнението ми около интервюто, което щях да правя с автора. Бях го срещала веднъж, преди години и въпреки че не го познавах, някак бях сигурна, че написаното е по-близко до истината, отколкото до литературната фикция. За него лично знаех, че е изключителен поет, бохем човек, към когото не можеш да останеш равнодушен. Подходих към романа напълно отворено, без предразсъдъци, но с вярата, че ще се докосна дo интересна и наистина съвременна литература. Имах основание за това. И вместо да се отдам на любовната музика между жълтите корици на “Luizza Hut”, само след час четене и слушане (книгата се продава с аудио диск, записан лично от Тома Марков) ме завладя неописуемото любопитство да разбера аз сега, жена без възраст и тяло без форма ли съм? Намерих отговор, но нека той бъде изненада за теб – поне докато четеш този текст. За да има някакъв завършек началото ми ще кажа, че гореспоменатото интервюто на Макаронов, главният герой на Марков, обилно напоено с водка, завършило като „чудовищен монолог, който меко казано, поуплашил журналистката”. Водка нямаше, а дали бях поуплашена след разговора – прецени сам.

„Любовта е онова, което се нарича стока на влюбените. Любовта е онова, което никой не нарича така. Любовта е онова, което никой не подозира, че е. Любовта е онова, което правиш щастлив нейде и другаде” – “Luizza Hut”.

“Luizza Hut” се появи преди седмица с етикет „истински любовен роман” под редакторската намеса на Любен Дилов-син и в редиците на едно от най-ентусиазираните млади издателства у нас.

„А, има ли неистински любовни романи?” – попита тя.

„Разбира се. Има любовни романи, които се пишат по определена схема, от професори по литература в англосаксонски университети. Това не означава, че те не са професионалисти. Напротив, яростни професионалисти са, щом продават по над 100 000 копия например. Но това не е литература” – категоричен е той.

"Докато хората се надяват и мразят - аз върша работа" - Тома Марков
“Luizza Hut” не излиза от матрицата, а от сърцето и яростта на един словолюбец, който се оказа не особено голям фен на днешната българска поп музика.
„Музиката се пише от свободни хора, а ако сте забелязали в повечето български парчета се пее – „тя не идва …”, „дъждът вали …”, „сърцето ми е разбито …” и така нататък. Българската музика беше рамо до рамо със световната единствено и само по време на великолепните музиканти от „Нова генерация” и техния невероятен български поет Димитър Воев. Затова реших да си измисля една група, която нарекох “Luizza Hut” и която с нищо не ме дразни. Случките и събитията около тази група формират този роман” – каза той. Правим уточнението – случките са най-вече около фронтгърлата на бандата Луиза Н и Макаронов.
ТЯ.
С какво си по-добър в тази книга от предишните си?
ТОЙ
С това, че “Luizza Hut” е истинска литература, докато предишните ми два романа са повече lifestyle писане. Изобщо са малко по-нереални. Има свят в тях, но не може един поет да живее точно толкова добре, колкото е описано в „Майка” и „Крокодилът Гений”. Този роман е някак кадриран. Има много филм в него.
ТЯ
Кой е най-хубавият комплимент, който си получил за романа до днес?
ТОЙ
Мисля, че някой каза, че аз съм най-добрият и след мен е празно – скромно каза той.

„Любовта е стоката, която никой не иска да купи от себе си. Любовта е стоката, която всеки разваля с времето си. Любовта е стоката на влюбените, ослепени в телата си” –“Luizza Hut”, Тома Марков.

Тома Марков разказва, че е написал любовния си роман за по-малко от 12 седмици, защото му трябвали пари. Предварително бил наясно със схемата, точно какво ще се случи на героите и понеже е много дисциплиниран писател, успял за краткото време да създаде реален свят, затворен между 238 страници нерециклирана хартия. „Ставам сутрин, разгрявам се с няколко заплашителни писма до редакции на списания, които ми бавят хонорарите и след това сядам да пиша глави от “Luizza Hut”” – така минали седмиците на раждане.

И като стана въпрос за хонорари:
Кога за последно имаше само два кинта в джоба? – попита Тя.
„Слаба богу, много отдавна. Може би преди 12 години, когато положението беше наистина отвратително. То “Luizza Hut” е част от историята на Макаронов. Това е той, преди да стане Макаронов, защото който е чел предишните ми романи „Майка” и „Крокодилът Гений”, знае, че в тях той е много богат. Докато в “Luizza Hut” положението е плачевно. Главният герой през цялото време има само два кинта в джоба и дори тези два кинта се превръщат в герой в цялата книга” – отговаря Той.
Но нали казват, че на гладен стомах любов не вирее! „Всяко готино, поне според мен, произведение е стъпило на Континента на любовта. Без любов не може да има изкуство!”. А “Luizza Hut” е изкуство.

„Любовта е стоката, която никой не иска да купи от себе си. Любовта е стоката, която всеки разваля с времето си. Любовта е стоката на влюбените, ослепени в телата си” – “Luizza Hut”, Тома Марков.

“Luizza Hut” е роман, изтъкан от невидими молекули поезия, който си струва да прочетеш дори и само заради пролога. Много лесно четима, но в същото време тъжна книга. От онези, които в смях и цинизъм, пробуждат повече въпроси в главата ти, отколкото дават отговори, в които не знаеш – началото ли е краят или краят поставя ново начало.

„То е нормално. За такъв период в България е написана книгата. Няма как да бъде весел роман. Годината 1998 беше наистина трудна, но тогава хората поне се надяваха. Сега никой няма абсолютна никаква надежда в милата ни родина” – каза Той. Уточнявам, обаче, че никъде не се споменава конкретна държава или място. Те са изцяло твое решение. Свободата дадена ти от автора. Но недей да забравяш цитата в началото на романа – „Всяко решение е отказ” – Карл Лагерфелд.
ТЯ
Решението да издадеш “Luizza Hut” от какво те отказа?
ТОЙ
Може би ме отказа от това да издам стихосбирка. Не съм го правил от шест години и това вече ми пречи. Много обичам да правя книги със стихове и те да са хубави стихове.

„Хората постоянно постъпват глупаво, защото са много заети да се надяват … за мен пролетта е неизкърпена мрежа, от която лесно избягвам от всичко”- Макаронов/ Марков.
ТЯ
От какво искаш за избягаш тази пролет?
ТОЙ
Винаги съм се опитвал да избягам от себе си, обаче, така съм закотвен в себе си, че това не ми се получава и това е още един от щастливите моменти в живота ми. Аз съм щастлив човек.

„Любовта е любов” и за Тома Марков тя носи името София Павлова – на нея и на още 6 души е посветен романа. „Това е жена ми! Заради нея съм постоянно на нивата, защото една красива жена може, но не трябва да живее в мизерия. Аз винаги съм бил роб на жените си и се надявам, че фотографката София Павлова ще бъде последната.”
ТЯ
Какво пишеш сега?
ТОЙ
В момента правя проучване за нов документален роман, който може би ще излезе следващата година. Не съм правил документален роман още и ми е много интересно. Ще се казва „Чар” и ще разказва за едни момичета в Студентски град в София, абсолютно реални образи, които не са точно проститутки, но от време на време го правят, за да си окръгляват доходите. В Студентски град е пълно с такива дами и съм абсолютно убеден, че за да станеш проститутка е нужна огромна смелост, която не всеки притежава. Момичетата са прекрасни!
ТЯ
Всеки ли може да превърне любовта си в стока?
ТОЙ
„Стоката на влюбените” е много хубава метафора. Стока не винаги означава да продадеш нещо. Стока може да означава да направиш нещо качествено и красиво. ТЯ
Нека завършим с прогнозата ти за времето утре.
ТОЙ
Прогнозата ми е следната: не съм я правил аз, а прекрасният еврейски народ, който казва, че утрешният ден ще бъде по-лош от днешния и много по-хубав от по-другия.
ТЯ
Да кажем още нещо важно за книгата, което сме изпуснали.
ТОЙ
Разбира се - купете си я!

В аранжимента на “Luizza Hut” ТЕ бяха:
ТОЙ – Тома Марков
ТЯ – Весела Кръстева

Снимки: личен архив

Още от рубриката

Проф. Жени Захариева ще бъде новият носител на Държавния орден на изгряващото слънце на японското правителство

На 3 ноември, когато в Япония беше отбелязан Денят на културата, правителството на страната оповести имената на 135 чуждестранни граждани, наградени с държавни ордени. Сред тях е и българският професор по пиано Жени Захариева. Държавният  Орден на..

публикувано на 18.11.18 в 08:30

Изложба на Андрей Даниел показва Париж като град, осеян с места за срещи

Четиринадесет непоказвани картини на художника Андрей Даниел представя галерия „Нюанс“. Изложбата е озаглавена „Места за срещи“. Чрез платната си авторът ни „среща“ с имагинерни и конкретни пространства, които можем да огледаме или пък да се..

публикувано на 17.11.18 в 08:20

Европейската нощ на театъра прераства в глобална среща с големите български имена от театъра, операта и музиката

В 12 държави за десета поредна година се отбелязва „Европейска нощ на театъра“. България от няколко години също е част от международната културна инициатива и проявите стават все по-популярни сред публиката. Тази година те са с подкрепата на Столичната..

публикувано на 17.11.18 в 08:00