Ако помолите някой жител на Мелник да опише родния си град, ще чуете най-интересния и живописен разказ. Това е най-малкият град в България – с около 250 човека, но и един от най-старите в нашата история. На географската карта може да се открие в най-югозападния й край в полите на Пирин планина. В Мелник се произвежда най-хубавото червено вино – мелнишкото. Дори Уинстън Чърчил си е поръчвал по 500 л. всяка година от него. Тук е и една от най-големите запазени възрожденски къщи у нас – Кордопуловата. Построена е от богатата мелнишка фамилия Кордопулови през 1754 г. Някога собствениците й са били едни от най-големите производители и търговци на вино. Продавали са червения еликсир в Будапеща, Виена, Венеция, Париж. Днес Кордопуловата къща е превърната в музей, който разказва за българската култура и национални традиции от периода на Възраждането през XVIII век до наши дни. Стоянка Паспалева е съпруга на един от многото наследници на този архитектурен шедьовър. Тя посреща гостите и ги въвежда в някои от тайните на Кордопуловата къща:
„Приземният етаж е мястото, където се е приготвяло виното – разказва г-жа Паспалева. Тук в продължение на 12 години са прокопавани тунели, чиито лабиринти са дълги около 200 м. В тези изби е отлежавало между 250 и 300 тона вино. Те са нещо като естествен хладилник, тъй като температурата в тях е между седем и девет градуса по Целзий. На втория етаж са живеели собствениците на къщата. Третият етаж е бил за посрещане на гости, но и за сключване на сделки. А сделките винаги са се сключвали само между двама души, не се е разрешавало да присъства трети. Интересното е, че в една от стаите на третия етаж има шкаф, който в миналото е служил за „тайник”. Обикновено обаче собственикът е пускал зад шкафа-тайник свой доверен човек, който подслушвал разговорите и преценявал дали сделката е добра или не. Ако се окажело, че сделката е приемлива, тогава търговците са преминавали в гостната стая, за да подпишат документите. На този етаж има и сауна. Сега тя е запазена в същия вид, в който е била някога.”
„Голямата гостна стая е забележителна и с интересните си прозорци, продължава разходката из Кордопуловата къща г-жа Паспалева. Разположени са на два реда по 12 прозореца. На горния ред представляват смесица от венециански и ориенталски стил, а на долния са типични за българския възрожденски период.”
„Таванът е много богато украсен. В средата му е изобразено слънце, а покрай него са изрисувани 12 геометрични фигури, представляващи месеците на годината. Над големите дървени гардероби се виждат рисунки на гроздове от различни сортове. Има и една средна, по-малка стая. В нея гостите са сядали на чашка кафе. Там понякога са били канени музиканти да свирят в къщата. Идвали са дори музиканти от Виенската филхармония.”
От зимната градина на Кордопуловата къща се открива панорамна гледка към целия Мелник. До всяка една от красивите бели къщи водят каменни пътеки. Погледнат отвисоко, малкият град прилича на голяма театрална сцена, обгърната от декорите на стръмни планински кули. На много места се виждат гостоприемни механи, в които всеки може да опита от прословутото мелнишко вино. То се произвежда от стария местен сорт широка мелнишка лоза, който вирее най-добре в този край на България. Стопаните на Кордопуловата къща и днес продължават да отглеждат лозя и произвеждат червено мелнишко вино. Всеки може да си тръгне оттук с бутилка от този елексир. А разходката из къщата включва и дегустация на местно произведено вино. Тук през всяко време на годината има посетители. Лятото, естествено, е най-подходящо за по-продължителна и спокойна разходка. Но вече и през зимния сезон много от туристите, които отсядат в сравнително близкия ски-курорт Банско, обичат да се отбиват до Мелник за приятна почивка край камината на някоя от местните механи. Кордопуловата къща ви очаква в най-малкия град на България с най-хубавото червено вино.
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..
Стари български села с уютни къщи за гости, тишина, разходки сред природата и вкусна домашна храна. Селският туризъм се превръща в предпочитан форма на отдих, особено сред семейства и млади хора, които избират природосъобразния начин на..
Казват, че за да опознаеш дадено място, трябва не само да го видиш с очите си, но и да го вкусиш с небцето си . Всяко българско село, всеки град или регион си има своя специфичен дъх и аромат. Един от начините да ги опознаете са кулинарните маршрути,..
Разкъсана облачност
Предимно облачно