Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Фондация „Ден Гри” в търсене на думата „бъдеще” за децата чрез изкуство и игри

Екипът на фондация "Ден Гри" смята, че за здравословното развитие на децата в риск са необходими не само битови условия, но и духовни грижи.
Снимка: Фондация "Ден Гри"
„В Кения няма дума за бъдеще. За нас ще бъде интересно предизвикателство да вкараме чрез изкуството и децата дума за бъдеще в езика суахили, на който говорят повечето кенийци” – това изречение на известната българска театрална режисьорка Елена Панайотова съдържа целия смисъл, минало, настояще и бъдеще на нещата, които тя и нейният екип от Фондация „Ден Гри”, наречена на името на Бог Тангра, правят вече десет години.

Началото на историята

Началото е 1998 година, когато четирима млади български артисти – Елена Панайотова, Анелия Григорова, Ивайло Петков и Анна Кирилова решават да основат фондация с идеята да се подпомага и развива изкуството, да се търсят нови форми и те да служат за социалното интегриране в обществото на групи хора и по-специално на деца в риск. Както днес Елена казва – търсехме съвсем друго значение на изкуството. Година по-късно фондацията е вече факт, а през 2002 година успяват да спечелят и европейска субсидия от Европейската културна фондация и реализират артистична експедиция до смолянското село Широка лъка.

Елена Панайотова
„Идеята беше действащи артисти да населят мястото, да вземат интервюта от местните хора и накрая на престоя си там да направят представление или пърформанс”. По време на тази експедиция се случват две ключови срещи, бележещи бъдещето на всички, замесени в „Ден Гри”. „Самите деца ни намериха, а не ние тях. В Широка лъка има дом за деца-сираци ” Катя Ванчева”, който съществува от много години и когато ние пристигнахме, децата от този дом започнаха да идват при нас, да гледат какво правим и да се включват в артистичните упражнения-игри, които правехме. Общуването ни с тях стана много бързо и лесно, а няколко седмици по-късно на същото това място, в единствения тогава ресторант в града, се запознахме с английския бизнесмен Адам Бейджър, който започваше тогава успешен бизнес в страната ни. Оказа се, че той купува на всеки три месеца храна за тези деца и търси начин да им помага постоянно. Всичко което последва след това е, че лятото направихме девето издание на Лятната театрална Академия за деца в риск в Широка лъка”, като приказка разказва историята Елена.

Днес тя и екипът й от професионални артисти имат разработена цяла програма за работа с деца чрез изкуство, която помага за тяхната интеграция и реализация. Някак горчив привкус оставя фактът, че това е възможно благодарение на подкрепата не на държавни институции или българи, а на чужденец, който е повярвал безрезервно на идеята, че освен на битовото ниво е много важно да се осигурява и духовна храна за децата. Елена Панайотова с видима гордост обяснява, че тази година са успели да осъществят и разменна младежка програма на тийнейджъри от гимназия в Хага, Холандия, които са помогнали в провеждането на Академията в края на юни и началото на юли месец.

Как изкуството помага на общности в риск?

„Това е една практика, която се появява преди 20 години в Европа и през последните 10 е напълно приета и използвана. Например в Холандия тя се превръща в културна политика, изисквайки от всички артистични организации да работят с деца. Аз дълги години преподавам в училището за изкуства в Утрехт, като част точно от екипа по театър и образование и виждам колко важно е да се пробуди ентусиазмът за изкуство в детето, като първата крачка винаги е най-трудна”, разказва Елена. От практиката си е научила, че чрез игрите с маски, кукли и танци децата се учат да комуникират с другите и със себе си, осъзнават и приемат ценностите за добро и лошо, научават се на концентрация и дисциплина, което е от съществено значение за успешното им социализиране и развитие в света на големите. „Нашият проект завършва с голямо представление, в края на трите седмици в Широка лъка и това е много вълнуващо за самите децата – те виждат, че непознати на тях хора ги гледат и им се радват. Подобно преживяване се оказва изключително важно за самочувствието им и им дава увереност, че се справят с това което правят, нещо което децата с родители получават като усещане всекидневно”, обяснява режисьорката.

Цялата разработена програма от фондация „Ден Гри” предстои да се преведе на езика суахили и да се разработи в Кения през месец ноември. ”Друг английски гражданин –Крис Хенеси присъства на финалното ни представление миналата година в Широка лъка и беше силно впечатлен от постигнатото с програмата ни. Той е дълбоко убеден, че с децата трябва да се работи точно по този начин и с такава програма – танци, музика, подход по-скоро музикален и игрови, а не психологически. И понеже той помага на различни програми за работа с деца в Африка и по-специално в град Кесуму, до езерото Виктория в Кения, ни предложи да реализираме програмата си там. Аз много се надявам да може да осъществим една голяма международна програма „Артисти за деца” на различни места по света. Проектът в Кения е замислен като пилотното й издание, в което ние селектираме 18 местни артисти, танцьори, музиканти, които ще бъдат обучени от наш европейски екип теоретично и след това за три седмици ще се направи театрална академия с децата на място. В края на ноември ще завършим с представление, след което тези артисти ще имат възможност да развият техни проекти за следващите шест месеца. В проекта ще се включат шест дома с деца от 6 до 14 години, които ще участват в програмата”, разказва Елена Панайотова.

В екипа, който заминава за Кесуму, са включени актрисата Вероника Петрова, перкусионистът Тома Бранкованов, сценографът Анна Кирилива, холандецът Йенс Якоб, куклената актриса Роси Миновска и Тера Йонкер от училището по изкуства в Утрехт.

Очакванията

„Най-важното е да разпространим заразата и да обучим хората” – признава Елена. Тя продължава да събира средства и да търси спонсори за изграждане на постоянен център за работа с деца в Широка Лъка и всички артисти, с които фондация „Ден Гри” ще работи в бъдеще по света, да идват на обучение в България. „Така ще може да им предадем достатъчно умения, така че те сами да реализират собствените си мечти за работа с деца и да помагат на своята общност”, чертае смело бъдещето Елена Панайотова, в което не просто вярва, но и смело преследва.
По публикацията работи: Весела Кръстева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Скулпторът Юсеин Юсуф превърна чешма в галерия сред гората

Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..

публикувано на 22.12.24 в 08:25
Бистришките баби

Изложба "Живи човешки съкровища – България" се открива в София

Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..

публикувано на 17.12.24 в 07:00

Жан-Пиер Мартинез: Комичното е начин на възприемане на изпълнения с трагизъм живот

"Чрез пиесите си Жан-Пиер Мартинез се стреми да върне престижа на комедията като огледало, протегнато на обществото" - пише на сайта на автора. Мартинез е автор на 101 играни по цял свят комедии, които се изучават във френските училища и..

публикувано на 09.12.24 в 11:15