Българската държавност има хилядолетни традиции

публикувано на 07.10.11 в 10:55

Паметникът на хан Аспарух в Добрич.

Снимка: Архив

През тази година отбелязваме 1330-ата годишнина на Българската държава на Балканите – една от най-старите държави в Европа. За прародина на българите е смятана планината Имеон в Централна Азия. Това твърди арменският географ и историк Анания Ширакаци, живял в VІІ век. Той се опира на сведения, почерпени от още по-стари източници. Известно е, че древните ни предци са тръгнали от Азия към Европа. „За българско етнокултурно и военнополитическо присъствие в района на Приазовието, Черноморието и Северен Кавказ може да се говори още от І–ІІ век” – посочва историкът доц. Пламен Павлов в интервю за Радио България. Между Кавказ, Волга и Карпатите в 632 година възниква Старата Велика България на хан Кубрат, който с въстание успява да отхвърли господството на аварите.

„До времето на Старата Велика България българите не са някакъв скитащ номадски народ, а са население, което обитава няколкостотин години тези пространства – казва доц. Павлов. – През това време то попада под една или друга форма на зависимост от някоя от великите сили на тогавашното време, например хуните на Атила, после аварите. Но при Кубрат то излиза на преден план като една много силна формация от типа на т.нар.степни империи и е един от най-могъщите военни и политически фактори в Източна Европа. Неслучайно Кубрат е съюзник на Византия срещу Персия и срещу аварския хаганат. Т.е. – още в старта на своето развитие като голяма военнополитическа формация българите са сред великите сили на тогавашния свят. Казвам това, не за да внушавам грандомания, а защото е истината от историческите извори.”

Мечът на хан Кубрат.

Съдбата на Старата Велика България е драматична. Няколко десетилетия след създаването си тя се разпада на няколко части под ударите на хазарските нашественици, идващи от изток. Една част от българите, водени от Кубратовия син Аспарух, се отправя към западните територии на Старата Велика България. Аспарух успява да запази някои от тези земи. Съюзява се и с живеещи в Мизия славянски племена. Съюзът им е заплаха за Византийската империя, затова император Константин ІV Погонат повежда 40-хилядна армия на север през 680 година.

Орелът с монограм на хан Аспарух от археологическия комплекс

„Аспарух е един талантлив владетел, който съхранява богатството на българската държавна традиция – продължава историкът. – От друга страна, той е изключителен стратег. При делтата на Дунав той успява да изгради огромен военен лагер, който е на площ от 48 квадратни километра. Лагерът обхваща няколко важни стратегически височини и дава изключителни военни преимущества пред всеки възможен противник. Аз съм посещавал това място няколко пъти, правил съм и телевизионни репортажи. Там той е вкарал в клопка византийската армия и тя е нямала друг изход, освен да избяга от бойното поле. Това и става, независимо, че е имала надмощие. Затова трябва да отдадем дължимото на Аспарух като пълководец, тъй като той поставя едно много силно начало на българското военно изкуство, вече в условията на Балканите.”

През 681 година е подписано мирно споразумение с Византия. Тази година се смята за начало на Дунавска България. Към част от старите български територии са присъединени земи в района на дунавската делта и в Мизия. В новите пространства съжителстват траки, славяни и българи. В следващите векове българската държава се разраства и преживява културен разцвет. В ІХ век християнството става държавна религия. Българският княз Борис І приема учениците на създателите на славянската писменост Св.Св.Кирил и Методий. Създават се книжовни центрове, чиято богата дейност дава отражение върху културата на редица народи.

По публикацията работи: Венета Павлова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!