120 години от основаването на Народния музей

Народният музей е настанен в някогашната Буюк джамия, построена през 15 век, днес там се помещава Национален археологически институт с музей.
Снимка: www.stara-sofia.com

През 2012-а се навършват 120 години от създаването на Народния музей в България. Това се случва 14 години след Освобождението на България, във време на икономически и културен подем. До 1892 г. музеят е секция от Народната библиотека, в която са се събирали археологически, нумизматични и етнографски ценности. След основаването му в него работят едни от най-известните ни учени-хуманитаристи. През 1906 година, когато проф. Иван Шишманов – известен филолог, етнограф, писател и общественик, е министър на просвещението, по негово предложение институцията се разделя на два отделни музея.

© Снимка: www.stara-sofia.com

Вътрешността и експозицията на Народния музей

Археологическият си остава в зданието на бившата Буюк джамия, а Етнографският се премества в сграда срещу Народното събрание. През Втората световна война обаче тя е разрушена от бомбардировките. Затова през 50-те години неговата сбирка се мести на сегашното си място в бившия царски дворец, в който си съседства с Националната художествена галерия. Добре е да се знае, че още от началото в Националния етнографски музей към него работят солидни учени като Стефан Костов и Любомир Милетич. Създадена е обаче и група от общественици, писатели и артисти – приятели на музея, които помагат за обогатяването на неговите фондове. Сред тях например са Иван Вазов и Дора Габе.

Подробности за колекцията на Етнографския музей разказва в интервю за Радио България д-р Лина Гергова, координатор на честванията на 120-ата годишнина. Както посочва тя, когато след Освобождението в Народната библиотека започва събирането на различни ценности от цяла България, това се прави най-вече от учители и читалищни деятели. Те изпращат в музея дарените от цялата страна костюми и предмети, които смятат за ценни.

© Снимка: www.stara-sofia.com

Същевременно след отделянето му през 1906 година започва и много сериозно откупуване на предмети – продължава д-р Гергова. – Тогава пък учени от Етнографския музей обикалят страната и събират ценностите. И така днес ние имаме около 50 хиляди предмета. Най-голяма е колекцията ни от народни носии, имаме около 25 хиляди броя носии. Имаме и сбирки от различни килими, черги, покривки. И още: грънчарска колекция, произведения на металообработването, изделия от от дърво, най-различни предмети от етнографското ни културно наследство.

Доскоро на етнографията у нас се гледаше като на наука за традиционната култура, събираха се най-вече старинни предмети, но днес в сбирката на музея има и по-нови постъпления. В него например е част от колекцията на комунистическия ръководител Тодор Живков с подаръци от различни страни, които са етнографски ценности.

© Снимка: www.stara-sofia.com

120-ата годишнината на Народния музей съвпада със 150-годишнината от рождението на професор Иван Шишманов, който, освен че е един от най-известните ни и най-действени етнографи, има и голяма роля за създаването на Етнографския музей. Затова отбелязваме и двата юбилея – казва Лина Гергова. – Честванията ни съвпадат и с дните на етнографията и фолклористиката, които организираме за втора поредна година в началото на ноември, когато празнуваме и Деня на народните будители. Тази година ще имаме изложба, която ще представи цялата етнографска карта на България, най-вече чрез костюми. Тя ще се открие на 31 октомври в сградата на Царския дворец. След това продължаваме с национален конкурс-надпяване. Миналата година този конкурс беше посветен на възрожденците братя Миладинови, на техния сборник „Български народни песни”. Тази година пък песните са от сборника с народни умотворения „Народопис”, чието начало е поставено от проф. Иван Шишманов. Вече над 70 тома са излезли от този сборник, всички са издадени от Етнографския музей.

На 3 ноември в музея ще има ден на отворените врати, входът е безплатен. За посетителите са подготвени различни ателиета, игри, даже фолклорно караоке. За 6 ноември пък е предвидена научна конференция, посветена на делото на проф. Иван Шишманов. Приключили са и два ученически конкурса за есе и рисунка и техните лауреати ще бъдат наградени в рамките на честванията.

Още от рубриката

Останки от ветроходен кораб от Османската епоха (XVIII в.), лежащи на дълбочина 301 м пред Южното Черноморие

Черно море разкрива полека своите тайни

На изток границите на България се очертават от водите на Черно море, затова неслучайно са много легендите, които народът ни разказва за него. Според една от тях, морето се нарича Черно заради множеството корабокрушения, случвали се в него...

публикувано на 18.04.19 в 13:03
Куюмджиевата къща

Алафрангата – знак за приобщаване на Пловдив към европейското в средата на ХІХ век

Като част от „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“, Регионалният етнографски музей в града e подготвил интересен поглед към възрожденската действителност. Гости и жители ще могат да се насладят на частица от тази история на изложбата..

публикувано на 17.04.19 в 12:14

Доц. Михаил Груев: Принципите, залегнали в нея, бихме искали да виждаме и днес

След като поема първите си глътки свобода, новоосвободеното Отечество бива призовано по силата на Берлинския договор да изработи свой основен закон. Неопитните дотогава парламентаристи, със своите ентусиазъм, отговорност и родолюбие, се справят..

публикувано на 16.04.19 в 10:07