120 години от основаването на Народния музей

Народният музей е настанен в някогашната Буюк джамия, построена през 15 век, днес там се помещава Национален археологически институт с музей.
Снимка: www.stara-sofia.com

През 2012-а се навършват 120 години от създаването на Народния музей в България. Това се случва 14 години след Освобождението на България, във време на икономически и културен подем. До 1892 г. музеят е секция от Народната библиотека, в която са се събирали археологически, нумизматични и етнографски ценности. След основаването му в него работят едни от най-известните ни учени-хуманитаристи. През 1906 година, когато проф. Иван Шишманов – известен филолог, етнограф, писател и общественик, е министър на просвещението, по негово предложение институцията се разделя на два отделни музея.

© Снимка: www.stara-sofia.com

Вътрешността и експозицията на Народния музей

Археологическият си остава в зданието на бившата Буюк джамия, а Етнографският се премества в сграда срещу Народното събрание. През Втората световна война обаче тя е разрушена от бомбардировките. Затова през 50-те години неговата сбирка се мести на сегашното си място в бившия царски дворец, в който си съседства с Националната художествена галерия. Добре е да се знае, че още от началото в Националния етнографски музей към него работят солидни учени като Стефан Костов и Любомир Милетич. Създадена е обаче и група от общественици, писатели и артисти – приятели на музея, които помагат за обогатяването на неговите фондове. Сред тях например са Иван Вазов и Дора Габе.

Подробности за колекцията на Етнографския музей разказва в интервю за Радио България д-р Лина Гергова, координатор на честванията на 120-ата годишнина. Както посочва тя, когато след Освобождението в Народната библиотека започва събирането на различни ценности от цяла България, това се прави най-вече от учители и читалищни деятели. Те изпращат в музея дарените от цялата страна костюми и предмети, които смятат за ценни.

© Снимка: www.stara-sofia.com

Същевременно след отделянето му през 1906 година започва и много сериозно откупуване на предмети – продължава д-р Гергова. – Тогава пък учени от Етнографския музей обикалят страната и събират ценностите. И така днес ние имаме около 50 хиляди предмета. Най-голяма е колекцията ни от народни носии, имаме около 25 хиляди броя носии. Имаме и сбирки от различни килими, черги, покривки. И още: грънчарска колекция, произведения на металообработването, изделия от от дърво, най-различни предмети от етнографското ни културно наследство.

Доскоро на етнографията у нас се гледаше като на наука за традиционната култура, събираха се най-вече старинни предмети, но днес в сбирката на музея има и по-нови постъпления. В него например е част от колекцията на комунистическия ръководител Тодор Живков с подаръци от различни страни, които са етнографски ценности.

© Снимка: www.stara-sofia.com

120-ата годишнината на Народния музей съвпада със 150-годишнината от рождението на професор Иван Шишманов, който, освен че е един от най-известните ни и най-действени етнографи, има и голяма роля за създаването на Етнографския музей. Затова отбелязваме и двата юбилея – казва Лина Гергова. – Честванията ни съвпадат и с дните на етнографията и фолклористиката, които организираме за втора поредна година в началото на ноември, когато празнуваме и Деня на народните будители. Тази година ще имаме изложба, която ще представи цялата етнографска карта на България, най-вече чрез костюми. Тя ще се открие на 31 октомври в сградата на Царския дворец. След това продължаваме с национален конкурс-надпяване. Миналата година този конкурс беше посветен на възрожденците братя Миладинови, на техния сборник „Български народни песни”. Тази година пък песните са от сборника с народни умотворения „Народопис”, чието начало е поставено от проф. Иван Шишманов. Вече над 70 тома са излезли от този сборник, всички са издадени от Етнографския музей.

На 3 ноември в музея ще има ден на отворените врати, входът е безплатен. За посетителите са подготвени различни ателиета, игри, даже фолклорно караоке. За 6 ноември пък е предвидена научна конференция, посветена на делото на проф. Иван Шишманов. Приключили са и два ученически конкурса за есе и рисунка и техните лауреати ще бъдат наградени в рамките на честванията.

Още от рубриката

„Спасени съкровища на България“ показва успехите в борбата с износа на антики у нас

Вицепрезидентът Илияна Йотова и министърът на вътрешните работи Младен Маринов откриха в Националния археологически институт изложбата "Спасени съкровища на България". Тя представя над 300 експоната, притежание на софийския и още 18 подобни музея..

публикувано на 11.11.18 в 08:00

Българите от Западните покрайнини посрещат днешния ден с надежда за по-добро бъдеще

Периодът от Освобождението на България до края на Първата световна война, завършила с подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г., е изпълнен с множество загуби за страната. Освен финансовите репарации в размер на 2 250 000 златни франка,..

публикувано на 08.11.18 в 10:30

Над 800 монети, обеци и огърлици откриха археолози край Ахтопол

По време на проучванията на средновековната крепост Агатополис край Ахтопол археолозите откриха най-голямото съкровище по Българското Черноморие, съставено от многобройни предмети, съобщи доц. Андрей Аладжов от Националния археологически институт...

публикувано на 03.11.18 в 08:00