Много са талантливите български цигулари. Гордеем се с Минчо Минчев, всепризнат солист и педагог. В рубриката „Концертмайсторите на България” ще ви срещнем с неговия син, Николай Минчев.

Роден през 1979 г. в София, той започва да свири на цигулка едва четиригодишен. Докато слуша виртуозните изпълнения на своя баща, се появява интересът му към красивия инструмент. Известно време е възпитаник на Софийското музикално училище. През 1990 г. заминава за град Есен, Германия. Там продължава обучението си в Университета за изкуства Фолкванг под ръководството на проф. Нана Яшвили. Дипломира се с отличие през 2003 г.

Първите професионални успехи в биографията на Николай Минчев се появяват още в детска възраст. През 1988 г. печели първа награда на международния конкурс „Ян Коциан” в Чехия. Сред отличията му се нареждат приз от международния конкурс „Ифра Нийман” в Майнц, Германия (1999 г.), „Музикант на годината” за най-добър дебют у нас през 1997 г. и други. Най-ценната награда на младия изпълнител е цигулка „Галиано”, предоставена му от Германския фонд за музикални инструменти след конкурс. На нея той свири два сезона, а в момента е горд притежател на инструмент, създаден през 1850 г. от Жан Батист Вийом. Той е правил копия на цигулки на легендарните италиански майстори Страдивари, Гуарнери и Амати. Имах щастието да открия и закупя този прекрасен инструмент. Много го обичам и свиря на него с голямо желание и радост – споделя Николай Минчев.

Николай Минчев е бил солист на повечето български оркестри и е концертирал в редица европейски страни. За Радио България цигуларят разказа:

Помня първата ми съвместна изява заедно с моя баща – свирихме на откриването на изложба на Светлин Русев в Есен. Бях на шестнадесет години. Малко по-късно направихме отново общ концерт с филхармонията на Плевен. Програмата ми се струваше безкрайна, а и ни викаха няколко пъти на бис. Вечерта преди концерта бях много притеснен, а на следващата сутрин бях най-спокойния човек на света. Моят съвет към младите изпълнители е, че сценичната треска се преодолява с много свирене пред публика. Независимо колко пъти си представял на сцена дадено произведение, всеки път е различено. Понякога концентрацията надделява над вълнението и обратно.

Вече десети сезон Николай Минчев е концертмайстор на оперно-симфоничния оркестър във Вупертал, Германия. Тази професия е много по-трудна, отколкото повечето хора си представят. Не е малък броя на оркестровите творби, в които има сола на концертмайстора – казва Николай Минчев и добавя:

Преди това две години изпълнявах същата длъжност в Есен. Имах възможността да работя с диригент, с който творчески много си допаднахме. Сподели ми, че му предлагат назначение във Вупертал. Започнах да обмислям идеята да се преместя там. За мой късмет имаше конкурс за концертмайстор, явих се и го спечелих. В момента съчетавам тази длъжност с камерната музика. Последната ми изява беше преди месец – заедно с мой колега виолист направихме цяла концертна програма. Представихме една от Баховите клавирни инвенции в нестандартна форма – хармонията е поверена на виолата, а мелодичният глас – на цигулката. Двата инструмента водят непрекъснат диалог помежду си, като същевременно са равнопоставени. Също така, изсвирихме произведение, изпъстрено с много балкански ритми и интонации. И не на последно място, трябва да спомена трите мадригала от световноизвестния чешки композитор на съвременна музика Бохуслав Мартину.

Успоредно с ангажиментите си във Вупертал, Николай Минчев развива педагогическа дейност в град Есен. Там преподава специалност „цигулка” в Университета за изкуства Фолгванг от 2005 г. Учениците му са от най-различни възрасти и националности.

Преди доста време при мен доведоха дете, което нямаше още две години и се чудех как да подходя. Сега той е на шестнадесет и е обещаващ млад цигулар. Повечето ми възпитаници са в тийнейджърска възраст. Имам и една студентка от България. Безкрайно ми е интересно да работя с млади хора. Най-важното е да притежават талант и да са изпълнени с желание да се развиват.