В Шопската област около град Трън, на границата ни със Сърбия, се е оформил специфичен словесен и музикален диалект. Негов ярък представител е Анушка Михайлова. Родена на 3 април 1933 в София, тя израства в селата Одраница и Видрар, откъдето са родителите й. Типичен пример е на потомствена певица, която учи фолклора в естествената му среда. Повечето от многобройните песни – сватбарски, седенкарски, жетварски и др., чува за първи път от дядо си Марко, който имал хубав глас.

Щастлива случайност я ориентира към музиката. В столицата, където живеят родителите й, я записват в Трета девическа гимназия. В младежко надпяване между гимназиите спечелва Първа награда. В комисията тогава е Георги Бояджиев от редакция „Народна музика” на Радио София. Той я открива като народен талант и я кани за записи на трънски песни. Така през 1949 година „Не бой се, Радо, от кърджалии”, „Седнал Марко с макя да вечеря”, стават първите песни на Анушка Михайлова записани във фонда на БНР.

Трънските песни са уникални – споделя певицата с гордост. – Ние сме на метри от Сърбия – нямаме сръбско влияние. Ние сме на метри от шоплука, Софийско - песните ни не са шопски. Те са си трънски, с трънско звучене. Имат всички ритми, които съществуват в българската народна музика. Ако в шопско се пее малко по-грубо, троснато, при нас не е така. Нашите гласове са по-меки и лирични. Интересни са сватовските песни, които се пееха при най-тържествени случаи – сватби, кръщенета, на големи празници. Считаха се за коронните народни песни в Трънско, защото са трудноизпълними. От едно село по двама-трима можеха да ги пеят. Ние, трънчаните, се гордеем, че сме уникални със своя фолклор. Сега районът се обезлюди за съжаление, дано с нас не си замине и трънската песен.

През 1951 година Анушка Михайлова е приета в новосформирания ансамбъл на Филип Кутев. Там остава повече от три десетилетия до пенсионирането си през 1985 г. Прекъсва само за две години, докато съпругът й, архитект, е назначен на работа в Тунис. Паралелно с работата си в ансамбъла, тя завършва френска филология в Софийския университет. Решава да остане при Филип Кутев - помага за изготвяне на творческите характеристики на певиците, превежда по време на турнетата на държавни делегации от чужбина, където ансамбълът показва фолклорното богатство на страната. За годините, прекарани с Кутев в ансамбъла, Анушка Михайлова си спомня с най-добри чувства: Беше незаменим човек. Умееше да те предразположи, за да се представиш най-добре, да имаш усещането, че го познаваш отдавна. Гледаше на нас като на свои деца, а ние наистина бяхме малки и неопитни. Научи ни на колегиална етика и строга дисциплина. От всяка вземаше песни и ги аранжираше за хор. Така в ансамбъла попаднаха моите „Зелен здравец от градина”, „Чийо момиче на порти стоеше”... Други мои песни като „Седе седенкя”, „Соколенце пие вода”, „Заспала Стана чичина” станаха основа на редица инструментални сюити за танцовия състав. Едно от върховите изпълнения на младата Анушка заедно с прекрасния кавалджия Никола Ганчев, запис от края на 50-те, е бавната жетварска песен „Какво лудо отдалеко иде”. Никола Ганчев идва по-късно в ансамбъл „Филип Кутев” и често музицират заедно: В нашето поколение имаше любов към народната музика, не мислехме за парите, пеехме насред селото, в домовете на празник, само за удоволствието на хората, споделя певицата.

Идва време да напусне ансамбъла, който трябва да се обнови с млади гласове. Тогава Анушка Михайлова се посвещава на педагогическата работа. Заминава като учител по френски в Родопите – шест години, които оставят незабравими спомени и много красота в душата й. Този април певицата навърши 80 години в София с голямото си семейство. Майка е на две деца, които я даряват с четири внуци, а те от своя страна – с още четири правнуци.