Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

90 години от рождението на Илия Темков

Илия Темков вписа името си в националната културна история, както и в историята на Русе, със създаването на един от големите и вече стар български фестивал „Мартенски музикални дни”. Началото е поставенo през 1961 година, когато завърналият се наскоро от Германия (тогава ГДР) диригент и композитор е назначен за главен диригент на Русенския симфоничен оркестър. Първото издание е със сътрудничеството на Радио Берлин. Идеята допада много не само на музикантите и ръководителите на Русе, но започва да се разширява и развива в национален и международен мащаб. Илия Темков, завършил теоретичния отдел на Музикалната академия в София, талантлив и перспективен диригент и композитор на песни и камерни творби, се прочува и като търсещ нови форми за пропагандиране на музикалното изкуство и за възпитание на подрастващите. Още студент той работи и като композитор в Радио София (1944-48), после е назначен за музиколог на Софийската филхармония. Именно тук Темков поставя началото на музикално-образователните концерти у нас. От 1950 г. е диригент на Пловдивския симфоничен оркестър, където в продължение на шест години натрупва опит и репертоар. Доказал своите възможности, той е изпратен на специализация в Дрезден, при прочутия диригент Хайнц Бонгарц. В Германия развива и активна концертна дейност. Канен е да изнася концерти с редица големи немски оркестри като Дрезденската Щатскапеле, Лайпцигския Гевандхаус, в Берлин, Ваймар и др. Дори през 1959 г. е назначен за щатен диригент на Радио Берлин. Тук реализира много записи на класическа и съвременна музика.

Естествено, Илия Темков използва стабилните контакти и приятелства, които е създал в Германия, за да разшири параметрите на музикалния живот в Русе. И за да превърне Мартенските музикални дни в международен фестивал. За повечето български музиканти още от началото на 60-те години на миналия век и до днес това е един авторитетен и високо професионален форум. Спомням си вълненията около фестивала, който за 15-20 дни преобразяваше Русе – градът блестеше, по витрините на главната улица стояха портретите на участниците, кипеше вълнуващ живот. Концерти на Русенската филхармония, както и на оркестри и камерни ансамбли от Европа, оперни премиери, световни премиери на български композитори... Една внушителна история. Именно Илия Темков покани в Русе много видни немски, румънски, френски, съветски музиканти. Като Курт Мазур, тогава един от младите, но вече прочули се диригенти на Гевандхаус оркестър, Йосиф Конта, Юрий Темирканов, Жан Бернар Помие и много световно признати днес диригенти, изпълнители и композитори. Незабравими преживявания не само за русенци, но и за гостите от столицата, страната и чужбина.

И в центъра на този водовъртеж – винаги е той, Илия Темков. Дребен, подвижен, с една ситна и пъргава стъпка, с неговия типичен, интелигентен хумор. Неуморен и всеотдаен. Щастлив от факта, че забележителната му идея се развива, расте, зрее и най-вече радва и професионалистите, и публиката.

Другото важно дело на Илия Темков е просветителската му дейност. Със същата страст и любов, с които правеше фестивала, в продължение на почти 15 години изнасяше лектории и музикално- възпитателни концерти; подготвяше поколение след поколение за класическата музика. В Русе още се помнят неговите лекции за немски композитори и творби (Темков е учил в Хумболдовия университет история на немската музика) – Бах, Бетховен, Брамс, Рихард Щраус и т. н. Специално трябва да се изтъкне и отношението му към българските конпозитори, изнасянето на десетки и десетки концерти с произведения от Панчо Владигеров, Марин Големинов, Любомир Пипков, Веселин Стоянов, Александър Райчев. Илия Темков не само реализираше идеи си, но успя да превърне Русенската филхармония в един от най-големите, стабилни и популярни музикални състави у нас. Той мислеше винаги и за младите си колеги, често оставяше палката в ръцете на някой “правещ прощъпалника си” диригент, като например Емил Табаков.

През 1967 г. Темков създаде първия в България Конкурс за млади изпълнители, а негов пръв лауреат е именитият български цигулар Минчо Минчев. Също и фестивала „Зимни музикални вечери”, който десетилетия наред се развиваше с голям успех и бе много привлекателен за публиката в Русе. Портретът на този изключително деен съзидател не би бил пълен, ако не добавя и първата грамофонна плоча с творби на Моцарт и Шуберт, както и първите турнета на Русенската филхармония в Букурещ, Лайпциг, Дрезден, Берлин, Виена...

След плодотворния русенски период, Илия Темков стана главен диригент на Държавния военен ансамбъл, после на Шуменската филхармония. Той възроди „Музикален вестник”, спрял да излиза в периода. Беше главен редактор на неговия наследник “Музикален живот” в началото на 80-те години на миналия век. Не секна и перото му – публикуваше статии и рецензии във вестници и специализирани издания. Отиде си през декември 2003 година.
По публикацията работи: проф. Боянка Арнаудова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Лепило за брада" – коледната песен, която се пее и през лятото

"По-полека" … пее Стефан Вълдобрев, а рефренът вече няколко години се повтаря от българите в страната и в чужбина с надежда да намалим оборотите, с които превъртаме стрелките на ежедневието си… Стефан Вълдобрев е известен с умението си да напипва..

публикувано на 26.12.24 в 12:05

Маргарита Хранова и Стефан Илчев с коледно послание в песен

Двама любими певци от различни поколения - Маргарита Хранова и Стефан Илчев - изпращат 2024 г. с нова съвместна песен, посветена на светлите рождественски празници. Звънките им гласове се преплитат в коледната песен, озаглавена "В тази свята..

публикувано на 26.12.24 в 10:15

"Коледен химн"

"Коледен химн" е сред най-новите български песни, посветени на рождественските празници. Изпълнява я Георги Костадинов заедно с малките певци от Вокална група "Даймънт". Идеята хрумва на автора ѝ Рафи Жамакорцян още преди година, когато..

публикувано на 25.12.24 в 10:15