През декември се навършват 70 години от подвига на летеца Димитър Списаревски във въздушните боеве над София през Втората световна война. Неговото име е свързано с позабравени днес драматични събития от 1943-та, когато бурите на световната геополитика стоварват тежки изпитания над столицата и други български селища. На 1 август 1943 г. дивизия бомбардировачи на Съединените щати предприема голяма операция срещу Плоещ – център на румънската петролна индустрия. Този рейд е неуспешен и води до тежки загуби – дивизията губи половината от самолетите си. Шест от тях са свалени от българската авиация при връщането им над българското въздушно пространство. Това е първият въздушен бой у нас в годините на Втората световна война. Макар и доста резервирани към наложения им съюз с нацистка Германия, българите са готови да отбраняват страната. Заради участието на българските летци в тези боеве от стратегическо значение, съюзниците започват ответни удари срещу София. Тук на преден план излиза човешкият момент: заплашен е животът на мирни хора. Един от героите във въздушните схватки е Димитър Списаревски. На 20 декември той сваля два американски бомбардировача, втория от тях – с таранен удар, при който загива.

В навечерието на празника на българската авиация 16 октомври в Дома на киното в София се състоя премиерата на филма „В търсене на Списаревски”. Режисьор е голямата дама на българската документалистика Адела Пеева. Филмите й са носители на много награди у нас и в чужбина. Достатъчно е да споменем само „Чия е тази песен”, „Развод по албански” и „Кметът”. Впрочем, тъкмо когато довършва филма си за Иван Иванов, най-дълго управлявалия кмет на София до 1944 година, тя се заравя в темата за бомбардировките и защитата на столицата. А за пръв път чува името на Списаревски от проф. Кук в Ню Орлиънс, в университета „Лойола”, където е поканена да гостува. Историкът се занимава с американо-българските отношения по време на Втората световна война и й разказва за първия български летец-жива торпила.

Красив, атлетичен, любимец на жените, дързък, буен, със силно чувство за справедливост – така е запомнен Димитър Списаревски. Защо първият въздушен таран в историята на нашата авиация го превръща в легенда?

© Снимка: БГНЕС

„За това е и филмът: какво е това нещо, това мъничко чудо, това обаяние, този ореол, този мит точно около Списаревски – каза Адела Пеева. – Да не си правим обаче илюзии, той не е много популярен в цяла България /при комунизма е отпратен в списъка на фашистите, без да се отчита, че е защитавал жителите на София/. Но определено има голям брой хора, които сега вземат присърце Списаревски и по свой особен начин го приобщават към себе си, към това, което правят. Това е много интересно и ценно – тази връзка между хората, млади включително, и летеца Димитър Списаревски. Каква е тази нишка, която ги свързва, какво намират в него и какво им липсва тук и сега, за да имат такова отношение към летеца-герой.”

И този филм разкрива маниера на работа на Адела Пеева: мащабно изследване на темата и различни ракурси към нея. Лентата ни среща както с хора на преклонна възраст, познавали Списаревски, така и с летци, с млади хора, представители на патриотични формации и т.н. Така, съпоставяйки ценностите от миналото и днешния ден, в търсене на Списаревски, на героизма и достойнството, може би ще намерим онези национални каузи, около които да се обединим.

„Понеже предаванията ви са насочени за чужбина, искам първо да спомена нещо, което много ме впечатли, а това е отношението на хората, които живеят зад граница, емигранти от времето на комунизма, както и нови емигранти – продължава Адела Пеева. – Например във форум за Димитър Списаревски се натъкнах на едно семейство, Радка и Андрей Якимови, които са в Канада, емигранти от дълги години. Не са само те, в случая просто тях цитирам. Заснех ги и съм много впечатлена от отношението специално на Радка, към Димитър Списаревски и към бомбардировките. Това е, как да ви кажа, чиста проба патриотизъм, без залитания, нещо, което е изстрадано, защото те са били невъзвращенци. За нея Димитър Списаревски е бил човекът, който може би е спасил нейния живот. Тогава тя е била малка.”

Адела Пеева е благодарна за помощта на хора като семейство Якимови, като Радост Рачева, Георги Грозев и Мира Паунова от Австралия, които са подпомогнали със спонсорството си филма. Финансово той е бил подкрепен и от холандеца Патрик Лоус. „Искам да изкажа голямата си благодарност на тези хора от чужбина, които милеят за това, което ние правим в България и когато сметнат, че е нещо ценно, се отзовават. Не са много, но ги има.”