Декември е, месецът на любимите празници. Нанизани във весела броеница, те прехвърлят границата между двете години, за да достигнат чак до януарската поредица от именни дни, традиционни обреди и ритуали. Някога наричали декември Никулски месец – заради големия църковен и народен празник, с който почитаме Свети Николай, архиепископ Мирликийски.

„Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща” – тази народна поговорка обединява трите важни празника, които бележат поврата от есен към зима през декември. Свързани с дати и имена от православния календар, те съвсем определено носят белезите на езическите ритуали. Пръв в поредицата е т.нар. Варвара, Варварица, Варваринден или Женска Коледа. На 4 декември православната църква почита паметта на света великомъченица Варвара – девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на IV век. Съществува вярването, че от Варвара до Игнат денят се „вдига” колкото иглен връх. Също с толкова се „вдига” и от Игнат до Васил (от 20 декември до 1 януари). На Варвара се заварват денят и нощта и стават равни.

В традиционните представи Варвара е покровителка на детските болести и най-вече – на шарката, наричана от народа ни с табуирани имена: баба, леличка, сладка и медена. Зла, беззъба и грозна бабичка – образът на болестта „рисува” и портрета на Варвара. За да умилостивят Баба Шарка и да я отклонят от децата, жените приготвяли обредно вариво, в което слагали различни житни и бобови семена. Наричат го „варвара”. Подсладено с мед, това вариво се раздава на децата, а също – на съседи и роднини. Съществува поверието, че през целия ден децата трябва да подскачат, за да не ги завари Варвара. Названието Женска Коледа идва от обичая, разпространен главно в Западна България. Пременени моми и по-малки момичета, с преметнати през рамо торбички, обикалят къщите. Подобно на мъжете-коледари, те пеят песни-благословии, с пожелание за здраве и плодородие.

Някои от обичайните практики на Варвара са свързани с кръстопътя, който играе важна роля в много магически ритуали. В някои селища по нашите земи жените месели т.нар. „къпани” питки. Тестото се приготвя по обичайния начин, но след това се увива в кърпа, която се завързва на възел. Потапя се в гореща вода. Готово е, когато изплува на повърхността, а възелът е обърнат надолу. Освобождава се от кърпата и се пече. Тази питка се намазва отгоре с мед. Жените излизат на кръстопът и раздават парчета от нея на всеки, когото срещнат.

В Софийско е описан един много интересен обичай, също свързан с предпазването от болести. Рано сутринта малки деца – момчета и момичета, излизат на открито. Всяко от тях носи дърва за огън и по няколко шепи фасул, лук и подправки. Правят огън и сваряват бобените зърна. Преди да сложат подправките, едно от децата – непременно изтърсак (последното дете в семейството), изважда по три зърна и слага на коляното на всеки един от групата. Насядали в кръг, децата изяждат бобчетата, но без да ги докосват с ръце. След това към малчуганите се присъединяват хора от селото. Те също взимат от фасула, за да го добавят към храната на животните.

На следващия ден (5 декември) църквата почита паметта на свети Сава Освещени – основателя на най-старото обитавано до днес монашеско селище в Св. Земя, известно като лаврата на св. Сава. Роден  в Кападокия през IV век, още 18-годишен Сава се поселил в манастир, където получил образование и станал монах. В търсене на уединение и посвещение на Бога, той се отправил към Йорданската пустиня и заживял в пещера, показана му в съновидение. След кончината на родителите си, Сава получил богато наследство, с което построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници. Като духовен ръководител на отшелническите обители Сава учел прииждащите богомолци на кротост, смирение, безмълвие и упование на Бога.

В представите на българина Сава най-често е жена, сестра на Варвара, а свети Никола е техен брат (тъй като денят на светеца е само ден по-късно). Света Сава властва над чумата. В някои области на страната ни през този ден не се докосват ножици, игли, ножове и пр., за да не се разсърдят сестрите. Според поверието, това предпазва от нараняване с остри предмети. В други селища Савинден е посветен на паметта на мъртвите. Жените варят жито и правят помен. Извършва се и ритуал за плодовитост. Невестите, които не могат да имат деца, на изгрев слънце пресяват брашно през сито, обърнато наопаки. След това месят и пекат обреден хляб, който раздават на кръстопът със силната вяра, че това ще „обърне” късмета им.

Също толкова разпространено е и вярването, че Свети Сава е мъж, покровител на вълците. Според други представи, Сава и Варвара са куци вълци, които вървят в края на глутницата. Нека припомним, че месец по-рано, около Архангеловден, във фолклорния календар са разположени т.нар. Вълчи празници, съпроводени с предпазващи ритуали и обредни практики. В деня на свети Сава се почита и духа-покровител на дома. Може би най-разпространена е легендата, според която добрият брат Сава винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двамата – Сава и Варвара, подготвят най-големия празник през декември – деня на свети Николай Чудотворец. Вижте още тук и тук.

Повелител на реките и моретата, на морските бури и хали, Никола има силата да пуска и спира тези стихии. В народната митология той е крилат юнак, който може да прелети на голяма височина и така да наблюдава морските юди. Църковният празник е на 6 декември. Това е един от малкото дни през Коледния пост, в които се разрешава риба. Обредното блюдо, което се приготвя във всяка къща е пълнен шаран. Защото светецът властва и над рибите и морските чудовища. Месят се и обредни хлябове, покрити със специални пластични изображения. Някога хората си разменяли подаръци на този ден – спомен за безкрайната щедрост на Чудотвореца към бедните и добрините му, за които и до днес се разказват легенди. Никулден е най-големият празник от триадата, начало на големия коледно-новогодишен обреден цикъл, който завършва в края на януари.