Свинята във фолклора на българите: символика и ритуали

Автор:
Снимка: архив

В митологиите на много народи свинята, вероятно заради пословичната си плодовитост, се свързва с богинята майка. В древна Гърция например, я смятат за любимо животно на богинята на плодородието Деметра, принасят я в жертва и на Афродита. Тракийската богиня Бендида се описва като огромна жена, която пасе свине и преде. По-късно, вероятно под влияние на юдаизма и християнството, свинята си спечелва лоша слава и започва да се смята за нечисто животно. И до днес в разговорния език тя се явява като символ на лакомия, мръсотия и липса на задръжки. Нелогично на пръв поглед, но широко популярно, е сравнението „пиян като свиня”, а епитети като „свиня”, „прасе” или „шопар” се считат за едни от най-обидните. Употребява се дори и производният глагол „освинвам се” със значения „преяждам, препивам, напълнявам”.

Макар осмивана и обругавана, свинята всъщност заема важно място както в бита, така и във фолклора на българите. По правило във всяка селска къща се отглежда поне по едно прасе, което се коли около Коледа, след края на четиридесетдневния Коледен пост. Според народната етимология дори самото име на празника се извежда от глагола „коля”, което свидетелства за централната роля на този елемент в традиционните представи.

                                                                                                                                                                                                                                                              Коленето на прасето, обработката и приготвянето на месото му имат ритуален характер и следват строго определени предписания. Рано сутринта в дома, където ще се коли прасе, се събират съседи и роднини – мъже, които ще помагат на стопанина. Във всяко село има хора, които са известни с уменията си на „колачи” и също получават покана да участват. По-късно жените приготвят специални традиционни ястия от черния дроб, месото и маста на животното и семействата се събират на празнична трапеза. На следващия ден някой друг от селото коли прасе и така на практика хората прекарват близо месец в угощения и веселби, а връзките в селската общност се заздравяват.

Според обичая главата и краката на животното се сваряват и от тях се приготвя желирано ястие, наречено „пача” или „пихтия”. То се пази до Васильовден (1 януари), когато се поднася на празничната трапеза като обредна храна. Това е и единственият случай, когато свинското месо се прекадява и освещава – през останалото време то се смята за нечисто и недостойно да бъде принесено в жертва.

Съществуват специфични вярвания и разкази, свързани със свинята. Смята се например, че тя може да слиза под земята, в тайнствени и опасни пещери, обитавани от змейове и хали, защото е неуязвима за злите сили. Такава легенда съществува за пещерата над село Рабиша, Белоградчишко. Тя разказва за мома, грабната от змей и отвлечена в пещерата. Месец по-късно една от селските свине влязла в тъмната дупка и след няколко часа излязла обратно, като носела в уста престилката на изчезналата девойка. Разказва се също, че стадо свине влязло в Рабишката пещера и се изгубило. Минало се доста време и селяните научили, че стадото излязло от друга пещера, която се намирала чак в Карпатите – оказало че, че двете пещери са свързани с подземни тунели. Подобни предания се свързват и с други пещери у нас, например с пещерата край гара Лакатник в Искърското дефиле, известна под името Свинската дупка.

Друга необикновена способност на свинята е да предсказва времето – вярва се, че когато се задава лятна буря или зимна виелица, свинята събира в уста трески и клечки и ги носи в кочината си. Това вярване лежи в основата на анекдота за умното попско прасе: един турчин останал да нощува в дома на селския поп, който го предупредил, че времето ще се разваля. Турчинът не повярвал, но на другия ден се убедил във верността на предсказанието. Запитал попа откъде е узнал за промяната във времето, а той отговорил, че познава по действията на прасето. Заинтригуван, турчинът отишъл при ходжата и го попитал дали знае какво ще е времето. Ходжата мъдро отвърнал, че не се меси в работите на Аллах, от което разочарованият човек заключил, че „попската свиня по-много разбира от наш’та ходжа”.

                                                                                                                                                                                                                                                                    Като умна и досетлива свинята се явява и в някои приказки. Нападната от вълк, който се кани да я изяде, тя предлага да му посвири на гайда за последно преди смъртта си. Глупавият вълк се съгласява и я пуска, а свинята така силно се разквичава, че кучетата я чуват и я спасяват. Според друга история овцата се подиграва на прасето, че писка, когато човекът се допре до него. Прасето философски отвръща, че овцата я хващат, за да я стрижат, а него – за да го колят.

Наред с това свинята участва и в някои лечебни практики. При кожни проблеми болният отива по риза в кочината и ляга на земята, а свинете го прескачат. После се изкъпва под колелото на воденица „левак” и болестта отшумява. По плешката на коледното прасе пък може да се гадае за бъдещото благополучие на дома. Образът на свинята се появява и в някои кратки фолклорни форми, например в известната поговорка, че „Хубавите ябълки свинете ги ядат”, както и в благословията „Да се гоиш като прасенце!”, която бабата акушерка отправя към децата, на които е помогнала да се появят на бял свят

Още от рубриката

Църногорският събор възражда традициите, културата и духа на граовци

На манастирските ливади при гигинската света обител за второ поредно лято граовци организират празник, с който да покажат традициите, вярата, фолклора, занаятите, талантите и духа на своя край. Тридневният Църногорски събор ще се състои от 12 до 14..

публикувано на 11.07.19 в 12:13
Посланикът на България в Северна Македония Ангел Ангелов откри Дните на българската култура, фолклор и традиции - Охрид 2019

На Балканите фолклорът помага да се разберем и открием общите особености

За трета поредна година Охрид бе домакин на Дните на българската култура, фолклор и традиции. Над 500 участници от различни краища на България танцуваха, пяха, свириха и славиха българския фолклор. Дните бяха организирани от Дружество за култура..

публикувано на 10.07.19 в 12:56

Дни на българската култура, фолклор и традиции в Охрид

В дните от 29 юни до 3 юли за 4- ти пореден път ще се проведат Дни на българската култура, фолклор и традиции в Охрид.  Целта им е да популяризират традиционния български певчески и танцов фолклор в разгара на туристически сезон в..

публикувано на 28.06.19 в 08:15