„Музиката по нашите земи показва колко сме близки, независимо, че държавите, в които живеем са различни. Тя е уникалното лице на Балканите, прави ни разпознаваеми, откроява ни от всички останали култури по света” – убеден е Димитър Христов, диригент на Оркестъра за народна музика при БНР. Оригинален композитор, автор на аранжименти, той е виртуозен изпълнител на тамбура, част е от проектите „Дива река” и „Булгара”. След няколко пъстри програми, които оркестърът представи през последния сезон, сега е ред на музиката от Балканите. Гости в концерта на 13-и март бяха четирима забележителни инструменталисти – Хакан Гюнгьор (изпълнител на канун, Турция), Стефче Стойковски (мултиинструменталист, Македония), Матеос Цахоридис (понтийска лира, Гърция), Марин Герас (пан флейта, Молдова).

„Всеки проект притежава своя красота, затова е важно тя да се улови” – думи на Хакан Гюнгьор. „Участието в „Ритъмът на Балканите” за мен преди всичко е извор на щастие. По различни поводи съм изпълнявал балкански произведения, но за пръв път съм част от подобен творчески екип. Огромна радост е да бъда сред успешни музиканти и толкова хубава музика. Тук съм заобиколен от нови хора и нова енергия. Всъщност, нашето изкуство е обединение на енергията. Ако вие може да се включите в тази енергия, да бъдете част от нея, то тогава тази музика ви доставя удоволствие. Както всички хора са братя, така и музикалните инструменти са братя. Същото „ла”, същото „ре”, същото „ми”. Опит, вкус и разбиране – те придават характер на изпълнението. Свирил съм в много проекти, с артисти от различни страни. Например Кудси Ергюнер (известен турски музикант, който свири на инструмента ней и изпълнява суфи музика), Йо-Йо Ма, Жорди Савал, Рено Гарсиа-Фонс, Фазъл Сай (световноизвестен турски композитор и пианист). Мога да кажа, че съм обиколил света и винаги намирам добър прием сред слушателите. Канунът е един вълшебен инструмент, не може човек да не го хареса.”

„За първи път си сътрудничим с диригента Димитър Христов. Знам, че оркестърът има дълга история, а музикантите са страхотни” – казва Матеос Цахуридис. „Хубаво е да отбележим също, че за първи път понтийската лира се съпровожда от оркестър, тъй като по принцип тя е солов инструмент. Идвал съм често в България, а и съпругата ми е от Пловдив. Харесват ми хората и българската природа, посещавал съм Балкана и Черно море. Винаги ме е вълнувала българската народна музика, особено съм очарован от гъдулката. Израснал съм със звученето на понтийската лира и започнах да експериментирам с нея още когато бях на 8-9 години. Този интерес е наследство от моя дядо – емигрант от понтийския град Санта (на територията на Турция), той се преселва в Гърция през 1922 г. Лирата е проекция на тялото ми, чувствам я като свое призвание, влюбен съм в нея. Сигурен съм, че слушателите ще бъдат „заразени” от радостта, с която винаги свиря. Балканските народи имат много общи неща. Радваме се и тъгуваме по един и същи начин, имаме сходна кухня, може понякога да ни разделя езика или религията, но музиката ни обединява.”

„Имаме много общи черти в традиционната култура” – споделя и Хакан Гюнгьор, чиито деди са се преселили в Турция от Солун. „Според мен във всяка хубава етномузика се крие някаква тайна. Това, което отличава балканската музика от всички останали по света, е ритъмът, закачливостта, енергията. Изпълнител, който не е от този регион, трудно би могъл да партнира на български музикант например. Причудливите ритмични фигури се редят една след друга, не е лесно да следваш логиката.”

Целият концерт можете да гледате тук

Снимки: БНР