„Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден” – така българите изразяват отношението си към любимия пролетен празник на св. Георги, считан за покровител на овчарите и стадата. И ако на Великден агнешкото не е присъствало на всяка трапеза, то за Гергьовден непременно трябва да има от него, и то във всякакви разновидности. Някога дори се е считало, че ако не се заколи агне за този ден, не е на добро, защото обредът се е свързвал с плодородието на земята и плодовитостта на добитъка. Преди заколването е прието свещеник да му прочете молитва. После с кръвта на жертвеното агне се „поливат” овощните дръвчета за добра реколта и предпазване от болести и вредители. Тази традиция се е запазила до ден днешен най-вече по селата, където ще видите цели родове, събрани край оброчището с името на светеца на общоселска трапеза. Подготовката за нея започва още в тъмни зори, когато чевръсти домакини запрятат ръкави, за да приготвят мръвката и останалите дреболии за агнешките гозби.
Най-напред старателно се измиват червата за любимото на всички мъже "шкембе". Никога не им омръзва, могат да си посръбват от него сутрин, обед и вечер. Ще познаете любителите му по „уханието” на чесън и агнешки черва, долавя се от метри. За приготвянето му са нужни лук, масло, червен пипер, прясно мляко и естествено - агнешки чревца. Готовото шкембе се сервира с маринован в оцет, настърган или счукан чесън и препечени смлени люти чушлета.
А ако шкембето не е сред любимите ви супи, със сигурност ще ви предложат от агнешкия курбан, който се приготвя по всички правила от най-изявените майсторки на агнешките гозби. В него задължително трябва да има свеж лук, моркови, пресен джоджен, картофи и, естествено, разни тайни подправки, които и най-добрият кулинар трудно разпознава. Една от тях е калоферчето, в момента по поляните е пълно с него, а ако не ви се бере, можете да си го купите от бабите на пазара срещу скромната сума от 50 стотинки. Много ароматна подправка, а с агнешкото се съчетава прекрасно и успява да омекоти специфичната му миризма, която не всички понасят.
От дреболиите (черен дроб, бял дроб, бъбреци и сърце) и булото на агнето пък се приготвя дроб-сарма. Дреболиите се измиват и сваряват за около час, черният дроб се попарва за 2-3 мин. във вряща вода. После се нарязват на кубчета и се смесват със задушени в мазнина пресен лук и чесън, и ориз. Добавят се червен и черен пипер, сол и задължително много зелении: джоджен, магданоз и калоферче. Някои добавят и пресни гъби за аромат, а на село със сигурност по това време има и майски гъби. Накрая всичко се залива с част от бульона, увива се в булото и право в печката. Към края на печенето се залива с разбити в кисело мляко 2 яйца и се запича отново.
Докато домакините приготвят дроб-сармата, мъжете въртят агнето на жарта и внимават да не го прегорят. Мераклиите го мажат с мазнина, за да бъде хем сочно, хем хрупкаво.
Всичко трябва да е готово най-късно до обяд, когато всички се събират около трапезата. Най-напред се започва със зелена салата, накълцана на ситно, и домашна ракия. После следват курбанът и шкембето, и накрая идва ред на дроб-сармата и печеното агне, подкрепени от домашно винце. Като допълнение за мезещите има прясно, неосолено сирене, домашна извара и кисело мляко. Естествено, на такава маса задължително присъстват домашна погача и точена баница. Казват, че печеното агне не се яде докато е горещо, за да не се превърне в трудно смилаема лоена топка в стомаха. Затова умната, че иначе рискувате да ви подгонят по баирите, за да стопите лойта.
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..