Магията на кларинета в българската народна музика

Снимка: архив
Европейският кларинет, изобретен в 1690 г. от Кристоф Денер, е инструмент от групата на дървените духови. С изразителен, плътен и силен звук, широк тонов обем, богати динамични и технически възможности, на него може да се изсвири почти всичко, включително и българска народна музика. Утвърден повече от век като солов инструмент, кларинетът донася промени и трансформации в нашия фолклор, бележи развитието му през целия двадесети век. Редица майстори-новатори, обогатили традицията, записват имената си в историята.

Инструментът е въведен в българската музикалната практика през XIX век от професионални музиканти цигани. Първите, които стават известни с майсторските си кларинетни изпълнения на фолклор, също са цигани. Рамадан Лолов и брат му Гошо Лолов от Сливен са прочути кларинетисти  от 30-50-те години на миналия век. Името на Рамадан Лолов (1904-1967)  доминира, обвито е в легенди, а сведенията за живота му са оскъдни. За него и днес се говори с голямо уважение – смята се за основоположник на кларинетната традиция у нас. В ранните си години се изявява на тракийските сватби. Свири автентична българска народна музика, градска, турска, циганска... По-късно записва в чужбина много грамофонни плочи за български фирми, с които става твърде популярен. Съпровожда известни за времето певци – Иванка Георгиева, Атанаска Тодорова, Гуди Гудев и др.  „Изтънчен познавач на българската народна песен, виртуозен изпълнител на инструмента, с който сякаш беше сраснал. Нямаше друг, толкова изискан преди него. Сам пееше и соловите му изпълнения привличаха хората. Грабваше ги магията на неговия кларинет ту като неуморими хороводци, ту като смирени слушатели.” Това пише Васил Чапразов, който допълва портрета на легендарния Рамадан: „Стоеше встрани от другите кларинетисти. Той беше моделът, от него тръгваха без много да питат. Пък и той не беше от разговорливите. Следваха го. Чак в дрехите – скъпи, модерни, черни костюми в райе, папийонка... А кларинетът – винаги под мишница. Не го привлякоха и двата големи ансамбъла, които останаха в историята на Сливен. Друга беше неговата музика. Той беше сватбарски музикант.”

Според фолклористът акад. Николай Кауфман, Рамадан Лолов е родоначалник на „виртуозните традиции на сватбарските кларинетисти, страшилището на чалгаджиите от трийсетте години, не по-малко прочут тогава от Иво Папазав днес”. Проф. Лозанка Пейчева го отпределя като създател на нова традиция, творчеството му – като начало на „хибридизация” на местната българска музика, „епохата на Рамадан Лолов”.

Наред снего, мнозина кларинетисти оставят незаличима диря в нашата народна музика, утвърждават инструмента като солов в състава на сватбарските групи. Известни от първата половина на миналия век са Ахмед Бабаков, Ради Ангелов, Запрян Салиев.  Ради Ангелов съпровожда младата Вълкана Стоянова, бъдеща звезда на фолклора – песента й „Димитър кара гемия” е една от запазените в Златния фонд на БНР.

По-късно стават известни имената на Тодор Пичуров (1921-1998) от Момчиловци, работил с групата си основно в родопския район. Тракийците Стойчо Кузмов (1919-1985), Георги Пендов (1933-1989), Никола Янков (1932), обогатяват и развиват инструменталната традиция като водачи и основатели на Първомайската, Садовската, Леновската сватбарски групи.

Магията на кларинета в българската народна музика правят и безспорни майстори като Георги Коев (1910-1983) от Пазарджишко.  Роден в Мало Конаре, той израства като музикант на стотиците сватби в района. Там се раждат неповторимите му бавни мелодии. Имитира със своя кларинет животни, звуци на гайда и др. Сам разказва как стои с часове на гробищата за да слуша плача на жените, а после възпроизвежда с кларинета запаметеното.

Георги Коев е самобитен музикант, каквито вече не се раждат.  На неговото свирене се възхищават професионалисти като композиторът Филип Кутев и кларинетистът Петко Радев. Красивата му, архаично звучаща музика с най-добрите черти на традицията притежава БНР – над трийсет трапезни, жетварски, хороводни мелодии. След самородни таланти като него, в кларинетното фолклорно изкуство идва времето на образования музикант Петко Радев (1933). Той е потомък на тракийски народен свирач от с. Свобода и остава предан на народната музика до днес. Завършва музикалната академия в София, печели престижни конкурси за инструменталисти. Те му отварят вратите на Миланската Скала, където е дългогодишен солист. Но никога не прекъсва да свири народна музика, създава и свой оркестър. Налага със свиренето си  култивиран, прецизен звук в традиционната музика при запазени правила на изграждането на хорото – както казват народните музиканти „на колена”. Изпълненията му са пример за много кларинетисти, от които най-близък до стила му е циганинът Димитър Пасков (1949) от Върбица, Шуменско.

От Петко Радев задочно се учи звездата от 80-те години на миналия век Иво Папазов-Ибряма (1952). Името му се свързва с последвалия бурен период  нарушаващ правилата на народната музика в кларинетното изкуство. Иво Папазов е безспорен виртуоз, гастролирал е навсякъде по света, носител е на наградата на публиката от конкурса на Би Би Си за световна музика. Неговите изпълнения – жанров микс – са белязани от импровизаторското начало, вихрени темпа, силово свирене и много често не се разпознават от обикновените хора като народна музика.

Още от рубриката

„Да послушаме кино“ – красива музика, пълна със спомени

На 27 март, навръх рождения си ден, в зала № 1 на НДК, Хилда Казасян ще изпълни любими песни от любими български филми. Както обикновено, джаз певицата е в обкръжение на забележителни инструменталисти – Живко Петров (пиано), Христо Йоцов..

публикувано на 26.03.19 в 12:57

Арканхел: „Трябваше да обновим традицията рязко… и с любов“

Концертът е на 31 март, в зала № 1 на НДК в София. Арканхел, неговата група и българският хор с диригент Георги Петков пристигат след днешния концерт в Истанбул. Музикантите представят проекта „Еструна“, създаден преди четири години. Идеята е на..

публикувано на 25.03.19 в 14:45
Триша Доун Уилиямс

ppIANISSIMO’2019 – от разширено пиано до спонтанни импровизации

Фестивалът за съвременна клавирна музика pp IANISSIMO ще се проведе между 22 март и 7 април, в края на три поредни седмици. Концертите са в Първо студио на БНР и концертната зала на НМА „Проф. Панчо Владигеров“, както и един – в Националното..

публикувано на 22.03.19 в 10:25