Толстоистите от комуната в село Ясна поляна

Редактори и сътрудници на списание и издателство „Възраждане”: Стефан Андрейчин (седнал отляво), Георги С. Шопов (седнал отдясно), Христо Досев (прав отдясно).

Имението Ясна поляна на Лев Николаевич Толстой, където гениалният писател написва култовите си романи „Война и мир” и „Анна Каренина” е световноизвестно и се посещава от хиляди туристи. Малцина обаче знаят, че и България си има своята Ясна поляна. Името на българското село се свързва с последователите на толстоизма у нас и с една музейна сбирка, посветена на основаната от тях комуна.

Пехливановата къща, в която колонистите се установяват в Алан Кайряк, 1906 г.

През 1906 г. в странджанското село Алан Кайряк, преименувано по-късно в Ясна поляна, пристигат няколко мъже, облечени в изискани тъмни костюми и настоятелно търсят кмета. Молбата им е да останат в селото и да заживеят по принципите на толстоизма, свързани с идеите за всеобща любов, равенство, свободен живот, ненасилие и други, считани за еретични по онова време виждания. Силното желание на въпросните господа да загърбят зловредните изкушения на цивилизацията в името на малките радости от живота и прякото общуване с Бога има своето обяснение.

В началото на XX век Толстой бил един от най-обичаните писатели в България, а учението му, заради което писателят бил отлъчен от православната църква, бързо се разпространявало сред родната интелигенция. Дори се твърди, че след Русия, България била с най-много негови последователи. На толстоистите обаче не се гледало с добро око. Това не попречило на тогавашния кмет на невзрачното странджанско селце да загърби общественото мнение и да приюти шестимата млади интелигенти, като им предоставил къща и дори земя, която да обработват. Така било поставено началото на толстоистката комуна в село Ясна поляна, просъществувала не повече от две години, но оставила незаличими следи след себе си.

Снимка

Членовете на това мъжко общество били високо образовани и произхождали от цяла България. Техният предводител Христо Досев, родом от Стара Загора, бил завършил медицина в Лозана, Швейцария и, подобно на съратниците си, бил изцяло отдаден на творчеството и философията на Толстой. Тези изискани господа живеели тихо и скромно, обработвали сами предоставената им нивичка и от време на време организирали литературни четения с чисто просветителски цели сред местното, далеч по-необразовано население. Но основното им занимание било свързано с разпространението на творчеството на Лев Николаевич. Така в първия ден на 1907 г. на бял свят излиза списанието „Възраждане”.

Снимка

В рамките на тези две години те създават самобитна печатница” – разказва Денка Тодорова – секретар на читалището в село Ясна поляна. „В нея толстоистите издават първия брой на списание „Възраждане”, който изпращат на Толстой. Писателят е силно впечатлен, че тук, в България, неговите идеи за ненасилие и за мир се приемат с добро, а не както в родината му, където са подложени на унищожителна критика, а издателите отказват да печатат статиите му. Веднага руският писател изпраща на българските си последователи 11 свои непубликувани статии, които за пръв път излизат от печатницата на днешното село Ясна поляна. Една от тях е и емблематичната му статия срещу смъртното наказание „Не мога повече да мълча”.

Снимка

Руската и българската Ясна поляна били в постоянна връзка помежду си. Всеки брой на списание „Възраждане” се изпращал на Толстой, който ласкаво се изказва за него с думите: „Това е едничкото списание в света, проповядващо смело идеите ни!”. Самият Христо Досев няколко пъти посещава имението на руския писател, с когото лично се сприятелява. Междувременно обаче обществеността в България все по-върло се надигала срещу последователите на Толстой. Били им приписвани какви ли не грехове, включително били обвинявани в нова проповед на богомилството, която щяла неизбежно да доведе до „падане на българското царство”. Така, през октомври 1908 година, членовете на комуната били принудени да напуснат селото. Те обаче продължили да проповядват учението на духовния си водач в чужбина. Така например Христо Досев заминал за Русия, където се оженил за дъщерята на близък приятел на Толстой и основал нова толстоистка комуна в руско село.

Името на българските толстоисти се свързва и със загадката около смъртта на гениалния руски писател. През 1910 г. възрастният вече Лев Николаевич решава окончателно да се освободи от оковите на семейните и обществени условности. В една студена октомврийска нощ той тайно напуска имението си и се отправя на далечен път. Биографите му твърдят, че възнамерявал да се качи на кораб в Одеса, а оттам – в България, където го очаквали неговите последователи. Междувременно обаче се разболява и на сутринта на 7 ноември 1910 г. издъхва.

На толстоистите и на колонията им в Ясна поляна е посветена музейна сбирка в читалището на странджанското село, съдържаща най-богатата у нас колекция от толстоистка литература, както и снимки и триизмерни сцени, пресъздаващи събития от живота на писателя и семейството му. Сред експонатите е и писалката с перо, изработена от дървесината на ябълковите дървета от градината на Лев Николаевич. В Ясна поляна и до днес говорят с почит и възхищение за младите толстоисти, преобразили живота в селото.

Снимки: Венета Николова

Регионът се популяризира по проекта „Магията на древността и красотата на природата от Бургаския залив до Странджа”.

Още от рубриката
Възстановената църква „Св. Пантелеймон“ в Охрид, където се съхраняват мощите на Св. Климент Охридски

Свети Климент Охридски закриля българския народ и неговия стремеж към образование

Българската академична общност, обединена в най-старото ни висше училище – Софийския университет (1888 г.), отбелязва деня на своя патрон и небесен покровител - Св. Климент Охридски. В Академичния параклис „Св. Климент Охридски” на Богословския..

публикувано на 25.11.17 в 07:00
Конната дивизия на ген. Иван Колев - освободителят на Добруджа, Първата световна война

Нова книга напомня за българската бойна слава през вековете

Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ бе домакин на представянето на нова историческа книга, посветена на българската бойна слава от Средновековието до Втората световна война. Нейни автори са трима младежи - политолог, юрист и студент по..

публикувано на 24.11.17 в 11:24
Въведение Богородично, стенопис от Сретенския манастир

„Богородични песнопения” в Деня на християнското семейство

Въвеждане на Пресвета Богородица в храма или Въведение Богородично е един от дванадесетте празника, определени от християнството като велики. Отбелязва се и от католици, и от православни. У нас се чества на 21 ноември, а в някои страни – на 4..

публикувано на 21.11.17 в 08:00