Петър Ралчев – за музиката, международните проекти и незабравимите моменти на сцената

публикувано на 10.02.15 в 15:44 | обновено на 11.02.15 в 13:06

Истински щастлив съм, когато изпитам онова неуловимо чувство, наречено удоволствие от музиката – казва Петър Ралчев.

Името на известния акордеонист отдавна е познато по целия свят. Има почитатели в Европа, САЩ, Азия, а на Балканите е истинска легенда. Повече от десетилетие работи с музиканти от различни националности. Изпълнява композиции в български фолклорен стил, класическа музика, участва в етно и джаз формации. Информация за приноса му можем да прочетем във френската енциклопедична книга „История на акордеона” (1991 г.) от Франсоа Билар и Дидие Русен. През последните години най-често се изявява с „Лоби“ – джаз секстет, създаден от барабаниста Стефан Галан. В групата е арменският пианист Тигран Хамасян и още няколко известни инструменталисти. През 2014 г. те взеха участие в поредица от джаз фестивали в Белгия, Франция и Алжир.

Интервю с Петър Ралчев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Едно от професионалните предизвикателства през последните години е участието ми в група, която изпълнява клезмер. Музикантите са от Европа, САЩ, аз съм единственият представител на България – споделя Петър Ралчев и продължава:

Може би не всички знаят подробности, но това е музиката на евреите в Източна Европа. Разбира се, през годините те са „взимали назаем“ интонационен материал от народите, с които са живели заедно. Получили са се много интересни влияния. Събрахме се по идея на Алън Берн (пианист, акордеонист и композитор от САЩ, който живее в Европа). Той реши да съпостави два стила, някога битували едновременно на стария континент. Това са клезмер и музиката на циганите лаутари, разпространена в Румъния, Молдова, Украйна. За пръв път свирихме на фестивал в Хелзинки, Финландия. Оттогава постоянно ни канят на различни форуми. Работата с тези музиканти, както и с групата на Стефан Галан за мен е много интересна. Голяма чест да си на една сцена с такива големи имена.

Нека отбележим, че преди да открие очарованието на клезмер, Петър Ралчев с радост включва в репертоара си авторски пиеси, повлияни от различни култури. В неговите албуми ще срещнем заглавия като „Румънско лаутари“, „Валс мюзет“, „Сръбско коло“ и др.

„Като колегите от Сърбия“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Най-важно е да обичаш това, което правиш, според мен – казва още Петър Ралчев. – Както и да имаш желание постоянно да се развиваш и усъвършенстваш. А в основата на всичко е любовта към музиката. Трябва да живееш с това. Случва ми се да не свиря с дни, но мисълта за изкуството не ме напуска и постоянно ми идват идеи. На 5-годишна възраст научих от моя чичо първата мелодия и я изпълних на акордеон. После учих при Костадин Миларов в Пазарджик, в Музикалното училище в Пловдив... Не съм си и помислял, че може да избера друга професия. Е, като всяко дете някога си представях, че може да стана добър футболист. Но винаги съм знаел, че това ми е отредено – музиката. Най-голямото щастие е когато изпиташ удоволствие от концерта, от изпълнението си. Важното е да се получи разговор с приятелите на сцената. А когато увлечеш и публиката да реагира на това, което се случва, усещането е още по-вълнуващо.