С кораба „Радецки” към свободна България

Снимка: БГНЕС

Годината е 1876-та. В нощта срещу 17 май от румънския крайдунавски град Гюргево към изстрадалата от петвековното османско владичество майка-България потегля чета от български емигранти. Начело е поетът-революционер Христо Ботев – един от най-обичаните ни национални герои. На австрийския пътнически кораб „Радецки” към нея от следващи пристанища се присъединяват още поборници. Четата има за цел да подпомогне Врачанския революционен окръг след избухването на Априлското въстание – връх на освободителните борби по българските земи. В района на с. Козлодуй войводата принуждава капитана да акостира, а четниците поемат към Балкана. За това как се развиват по-нататък събитията на кораба, разказва Людмила Дамянова, директор на Музея-кораб „Радецки”:



СнимкаСлед слизането на Ботевата чета капитан Дагоберт Енглендер се отправя с кораба към следващото пристанище. Там пасажерите докладват на турските власти, че на козлодуйския бряг е слязла въоръжена група. Капитанът е заставен да даде показания. Той твърди, че насилие над него и екипажа от страна на четниците не е имало и че са се разделили дружески. Енглендер също посочва, че рядко е срещал толкова внушителен и енергичен човек като войводата Ботев.

СнимкаВ Балкана обаче четата не получава очакваната подкрепа от местните революционни комитети и е принудена да води тежки боеве сама срещу многобройния башибозук /нередовни военни формирования/, а по-късно и срещу редовната османска войска. На 20 май (по стар стил, или 1 юни по нов), когато стихва поредното сражение, пада покосен от куршум войводата Ботев. Смъртта му предизвиква смут сред въстаниците и впоследствие четата е разгромена. Епизодът с нея на практика е финалният акорд на потопеното в кръв Априлско въстание. Отзвукът от бунта обаче разтърсва Европа и в крайна сметка проправя пътя към Освобождението на България. Днес по традиция отбелязваме 2 юни като Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Като храм на подвига на поета и неговите четници в дунавските води край Козлодуй величествено се откроява Музеят-копие на кораба „Радецки”. Оригиналът еунищожен през 1924 г. от австрийското параходно дружество. Още подробности от Людмила Дамянова:

СнимкаИдеята за създаване на Музей-кораб „Радецки” възниква по повод 90 години от героичната гибел на Христо Ботев и принадлежи на журналистката Лиляна Лозанова, работеща в тогавашния ученически вестник „Септемврийче”. Тя инициира кампания заизграждане на кораба през 1964 г. и разкриването на сметка, по която 1 200 000 български деца за две години събират необходимата сума.

СнимкаТака чрез достойната инициатива в русенската корабостроителница е пресъздаден корабът „Радецки”, който по-късно е включен в 100-те Национални туристически обекта на България. Днес той е на козлодуйския бряг и неизменно привлича към себе си деца и възрастни, тръгнали по следите на българската история. „Сред ценните експонати на музея е оригиналната мастилница на капитана от времето, когато на кораба се качват Ботев и четата му от 205 души. Тя е дарена на България през 1973 г. от неговия племенник – Алоис Енглендер” – разказва г-жа Дамянова. И още:

СнимкаИсториците не знаят какво се е случило с оригиналното знаме на Ботев и неговата чета. Вероятно то е останало в дебрите на Врачанския Балкан. В Музея-кораб „Радецки” се пази най-старото копие на знамето, ушито във врачанска гимназия през 1966 г. – обяснява Людмила Дамянова.

СнимкаИма ли други интересни, но по-малко известни факти за кораба „Радецки”?

Слабо известен факт е, че кораб „Радецки” акостира на 200 м по-нагоре от мястото, на което се намира в момента корабът-музей на козлодуйския бряг. Другото нещо, за което все още се спори, е това дали мястото на този бряг е предварително избрано от Ботевата чета за акостиране на кораба или събитията са се развили според ситуацията – казва г-жа Дамянова.

СнимкаПрез 2011 г. корабът преминава основен ремонт и оттогава осъществява туристически пътувания. Поради огромния интерес, освен стандартните и ученическите екскурзии, всяка трета събота от юни до септември се организират семейни пътувания, а гостите ги очаква вълнуващият разказ на всеотдайната директорка на музея Людмила Дамянова.

СнимкаСнимки: БГНЕС

Още от рубриката

„Спасени съкровища на България“ показва успехите в борбата с износа на антики у нас

Вицепрезидентът Илияна Йотова и министърът на вътрешните работи Младен Маринов откриха в Националния археологически институт изложбата "Спасени съкровища на България". Тя представя над 300 експоната, притежание на софийския и още 18 подобни музея..

публикувано на 11.11.18 в 08:00

Българите от Западните покрайнини посрещат днешния ден с надежда за по-добро бъдеще

Периодът от Освобождението на България до края на Първата световна война, завършила с подписването на Ньойския мирен договор през 1919 г., е изпълнен с множество загуби за страната. Освен финансовите репарации в размер на 2 250 000 златни франка,..

публикувано на 08.11.18 в 10:30

Над 800 монети, обеци и огърлици откриха археолози край Ахтопол

По време на проучванията на средновековната крепост Агатополис край Ахтопол археолозите откриха най-голямото съкровище по Българското Черноморие, съставено от многобройни предмети, съобщи доц. Андрей Аладжов от Националния археологически институт...

публикувано на 03.11.18 в 08:00