1988 г. – България става шеста космическа страна в света

Автор:
Екипажът на космическия кораб „Союз ТМ-5” Александър Александров, Виктор Савиних и Анатолий Соловьов
Снимка: архив

Сънуват ли космонавтите така, както го правят всички хора на Земята? Положителният отговор на този на пръв поглед прозаичен въпрос не идва нито бързо, нито лесно – това става чак през 1988 г. в рамките на научната програма „Шипка“, която вторият български космонавт – Александър Александров, изпълнява на борда на орбиталната станция „Мир“ по време на 10-дневната си космическа мисия.

Космонавтът си спомня: „Един от най-сполучливите експерименти бе “Сон-К”. Негов обект бе сънят на космонавтите и възможността да се възстановяват по време на сън в Космоса. Експериментът бе провеждан върху мен и беше успешен. Оказа се, че по време на полет в Космоса съществуват същите 3 фази на съня, които има и на Земята – дълбок сън, повърхностен сън и сън преди събуждане. С този експеримент потвърдихме, че космонавтите може да се възстановяват пълноценно по време на дълъг полет в Космоса и да бъдат работоспособни.“

СнимкаНа 7 юни в 18:03 часа цяла България изживява своя звезден миг: космическият кораб “Союз ТМ-5” се издига успешно в околоземното пространство с тричленен екипаж: българският космонавт- изследовател Александър Александров, командирът на полета Анатолий Соловьов и бордният инженер Виктор Савиних. Този път, за разлика от драматичния първи полет в космоса на българина Георги Иванов, чийто дубльор е Александър Александров, мисията на родения в Омуртаг пилот на изтребител-бомбардировач ще се увенчава с пълен успех. Ето какво казва той минути преди излитането:



Аз се гордея, че моята родина заедно със социалистическите страни взема участие в осъществяването на широка програма по изследване на космическото пространство за мирни цели. За втори път гражданин на Народна република България ще участва в съвместен със съветските космонавти полет, символизиращ вечната и нерушима българо-съветска дружба. Своят полет в космоса аз посвещавам на 110-тата годишнина от освобождението на България от османско иго и 44-тата годишнина от победата на социалистическата революция в нашата страна.


На 9 юни 1988 г. корабът се скачва с космическата орбитална станция “Мир”, където Александров успява да изпълни всичките 56 планирани експеримента с 9 уникални прибора, разработени и създадени изцяло от български учени и специалисти по програмата “Шипка”.

В основа на полета беше научната програма „Шипка”, която включва изпълнението на определени експерименти в космическата физика и астрофизика, в космическата медицина и биология, както и в различни технологии. Приборите бяха автоматизирани, което позволяваше да се прави експресен анализ в реално време, така че някои експерименти можеха да се повтарят до постигане на търсените параметри. Това позволи за 10 дни да се изпълнят толкова много експерименти. Това превърна България по онова време в една от водещите космически страни – бяхме 6-а космическа страна в света.

СнимкаНа 17 юни 1988 г. в 14,20 часа спускаемият апарат с тримата космонавти се приземява успешно в Северен Казахстан.

Погледнат от дистанцията на времето, вторият полет на българин в Космоса не е безплатен плод на българо-съветската дружба а е на компенсационна основа. Т.е. създадените в България апаратури и научни прибори, включително и тези за изследване на съня на космонавтите, остават на разположение на съветската космонавтика. Един от тях - дозиметърът „Люлин“, и до днес работи в околоземна орбита, вече на борда на Международната космическа станция.

Българското участие в съвместния полет си има и реална цена, около 7 милиона лева, но много от резултатите от космическата програма „Шипка”, намериха приложение и на Земята. Например приборът „Плевен 87“ и до днес се използва за определяне на бързината на реакциите и професионалната пригодност на летци, шофьори и оператори в АЕЦ.

Изстрелването на кораба „Союз ТМ-5“, скачването му със станцията, експериментите на борда й, връщането на Земята – всичко преминава като по учебник. България е в апогея на своята космическа слава. Полетът на Александър Александров е последният впечатляващ връх, на който страната ни се изкачва преди промените през 1989 г.

Още от рубриката

2015 г. – БНР – 80 години по-късно

На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указът, с който се създава Българското национално радио. За началник на радиоразпръскването и първи директор на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник). Златния фонд на медията пази..

публикувано на 22.12.15 в 13:07

2014 г. – Никола Гюзелев – Художникът в оперния свят

„ Не обичам думата „легенда“, аз съм реален човек и артист. Но ако трябва да кажа нещо по този повод, то е следното: бях признат за най-добрия кантиленен бас в света.“ Това казва в едно от последните си интервюта прочутият бас Никола Гюзелев...

публикувано на 15.12.15 в 13:25

2013 г. – Управление в изолация

2013 г. остава в най-новата история на страната като година на протестите. Заради тях през февруари си отива първото правителство на ГЕРБ начело с Бойко Борисов, а дошлото на власт след изборите на 12 май двупартийно управление на БСП и ДПС започва със..

публикувано на 08.12.15 в 13:23