За мнозина името на екзарх Йосиф днес се свързва, уви, само с една улица, в центъра на София. За радетелите на българщината обаче, вторият български екзарх, оглавил Българската православна църква (1877 – 1915) е повече от духовен глава. Поел на плещите си мисията на обединител на българите, в разпокъсаната след Берлинския договор България, той ревниво отстоява църковно-националните интереси и права на сънародниците ни останали под османско владичество.
Повод да заговорим за него са честванията на 175-годишнината от рождението и 100-годишнината от кончината му. Те започнаха с представянето на книгата на доц. Христо Темелски „Дипломатът в расо”. Той изследва историята на великия българин в продължение на 30 години. Най-напред издирва дневника му, който екзарх Йосиф, със светско име Лазар Йовчев, започнал да води като студент в Париж през 1868 година, до пролетта на 1915 година, когато умира. Дневникът съдържа много интересни и точни сведения за българската екзархия и отношенията й с турското правителство, отбелязва доц. Темелски. – Дори и след освобождението екзарх Йосиф оставя седалището на екзархията в Цариград, тогавашната турска столица. Причината e, че след Берлинския конгрес части от България и съответните епархии, остават в Османската империя.
Дневникът показва живота на екзарха от гледна точка на неговото вътрешно аз – какво мисли, как действа, как преценява обстановката и т.н. След като дневникът излезе от печат в един том от 918 страници, се разрових и събрах 108 спомена на негови съвременници и ги публикувах в отделен голям сборник. Те показват екзарха от различни ракурси, през погледите на дипломати, политици, духовници. Реших да напиша и една научно-популярна книга, озаглавена „Дипломатът в расо”, която е без много подробности, за да може и масовия читател да проследи живота на този велик българин.
Книгата е богата на илюстрации, съдържа кратки извадки от неговия дневник, а също и публикации в българската преса през 1915-та година. Доц. Темелски уточнява:
Защо дипломатът в расо? Мнозина сигурно се питат: Какъв дипломат може да бъде един духовник? След Освобождението екзарх Йосиф остава в турската столица Цариград. Той го прави по политическа преценка, защото България е разпокъсана и Македония и Одринска Тракия остават в Османската империя. Само по този начин той може да бъде духовен глава на всички българи и така да развива политическа дейност за просвета и обединение на всички българи, които са живеели на Балканския полуостров. Дори Княжество България, когато изработва Търновската конституция, приема член 38-и така, че Църквата в Княжество България да признава Българската екзархия, независимо от това къде се намира нейното седалище. Така екзарх Йосиф остава църковен глава за всички българи. Той действа и работи като дипломат в турската столица след 1878 година и още тогава е получил прозвището "босфорският дипломат". За него Симеон Радев, известен с бележитото си съчинение "Строители на съвременна България" пише, че дори след неговата смърт, когато тленните му останки са положени в църквата "Света Неделя" в София, неговата сянка още тежи над Босфора.
Самата екзархия, която имала два отдела – духовен и просветен, играла ролята и на министерство на народното просвещение. Екзарх Йосиф откривал и поддържал училищата във всички македонски епархии, където имало български митрополити или екзархийски наместници. С негова помощ в чужбина били изпращани да учат будни и даровити младежи. Всяка година българското правителство отпускало средства, с които българската екзархия е работела за духовното просветление на българите в Македония и Одринска Тракия. Малко преди смъртта му, в резултат на просветителската му дейност в Екзархията вече имало 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78 854 ученици и 2 266 учители. С наследството от завещанието му са създадени три дарителски фонда, средствата от които били разпределени за стипендии и обучение в чужбина, за съхранение на българската вяра и народност и за покупка на книги за бедни ученици.
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света Литургия, оглавена от водача на Българската православна църква патриарх Даниил. В..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото..