Котел – богатството на миналото

Снимка: архив

Котел ни посреща с пороен дъжд, но планинските върхове и вековните гори, окъпани в него, правят срещата ни с този живописен възрожденски град още по-неповторима. В миналото разположението на града при важен старопланински проход определяло съдбата на котленци, обуславяло до голяма степен и историята на селището, неговото място в националната ни историопис. Градът, застроен в подножието на  върховете Разбойна, Коминчето, Вида, Сухи дял и Чукарите напомня котел, откъдето идва и наименованието му.

Замeстник-кметът на Котел Детелина Адамова ни представя визитната картичка на града:

Експозицията на котленски килими се помещава в Галатанското училище, построено през 1869 година.

Град легенда и история – това е Котел. Той впечатлява всекиго с очарованието на оцелелите от пожара през 1894 година дървени чардаклии къщи и неувяхващата романтика на легендарното минало. Народната песен възпява Котел като „чудна касаба голяма”. Богатата история, оцелялата след пожарите възрожденска архитектура и впечатляващите килимени образци на тукашното тъкаческо производство привличат в този живописен град множество български и чуждестранни туристи.

Най-старият килим, изтъкан през 1893 г.
Както посочва г-жа Адамова, Котел има етнически пъстро население. Тук живеят българи, турци, роми и каракачани, които съжителстват в мир. В града живеят 7 500  души, а към община Котел принадлежат общо 20 села. Общинската администрация е насочила своята дейност към изграждане на нови пътища в района.

Директорът на Историческия музей в Котел Пламен Мерджанов разказва за Радио България как е създаден той:

Основите на музейното дело в Котел поставя големият котленски родолюбец, общественик, журналист и политик Петър Матеев, който предоставя през 1937 година необходимите средства за построяване на сграда за библиотека-музей. Той дарява своята лична музейна сбирка, мемоарите си и немалко редки исторически експонати. Те, заедно с други дарения на котленци, слагат началото на музейното дело в Котел. Пръв уредник на библиотеката-музей е Божил Макавеев.

Историческият музей в Котел и паметникът на Георги Стойков Раковски.
Библиотеката-музей се превръща в притегателно място за научни изследвания и занимания. Петър Цончев е родолюбецът, който систематизира музейните експонати в няколко тематични отдела:  археологическа сбирка, оръжейна колекция, старопечатни книги, архивен отдел, портрети, карти и графика. Повечето от експонатите са дарени от котленци, живеещи в Добруджа. През 1960 година е открит новият музей, замислен да бъде посветен на Възраждането. Но тъй като изложените експонати са главно от бита на котленци, той се превръща в хранилище на етнографски ценности. А през 1981 е открит Пантеонът на Георги Сава Раковски с музей на котленските възрожденци. Раковски, родом от Котел, е основоположник на организираната революционна борба за освобождението от османско владичество, ерудит, журналист, историк, етнограф.

Пантеонът на Георги Раковски с Музей на котленските възрожденци.
Богатата история на този край днес е представена в Историческия музей на Котел. Със своите 9 експозиции в града и близките селища Жеравна, Медвен и Градец музеят отразява изключителната им роля в българската история, както и впечатляващата материална и духовна култура на местното население.

Снимки: Шевкие Чакър и wikipedia.org


Още от рубриката

Лувърът посреща преславското златно съкровище през юни

Златното съкровище от старопрестолната ни столица ще бъде изложено в световноизвестният парижки музей „Лувър“ през юни. Експозицията е част от културната програма на българското председателство на Съвета на ЕС. Изложбата под наслов „Епохата на..

публикувано на 13.05.18 в 08:15

Свети Георги – Великомъченик и Победоносец

След Възкресение Христово един от най-тачените християнски празници е този на Св. Вмчк Георги Победоносец. Живял е в тежък за християнството период, края на III и началото на IV в., когато вярващите са били подложени на гонения и изтезания от..

публикувано на 06.05.18 в 08:00

Гробница на 1700 години откриха археолози по трасето на автомагистрала „Струма“

Над 1500 уникални предмета откриха археолози при разкопките по трасето,на което ще се строи нов участък от магистрала “Струма”. Работата на археолозите от БАН трябва да приключи през юли, за да започне изграждането на отсечката от Благоевград до..

публикувано на 05.05.18 в 09:00